Рубън Маркъм

Рубън Маркъм е американски мисионер, учител и журналист, живял и работил у нас в периода 1912-1933 г., и написал книга за България.

 

Роден е на 21 февруари 1887 г. в Туелф Майл, щата Канзас, САЩ в семейството на калвинистки свещеник. 

 

През 1908 г. завършва колеж в Канзас. Продължава образованието си в либералната християнска семинария Union Theological Seminary в Ню Йорк, която се базира на принципа не да се спазват сляпо църковните догми, а по-скоро придържането към християнските поучения и оказването на помощ на нуждаещите се от такава. През 1911 г. се дипломира като магистър по философия в Колумбийския университет. През 1912 г. е ръкоположен за свещеник и заминава като мисионер на Конгрешанската църква към Американския борд в България. Първоначално живее в Самоков, където преподава вероучение и математика в двете училища в града. Тук се раждат и трите му деца. 

 

Живеейки в България, Рубън Маркъм не остава равнодушен към събитията. Той овладява перфектно българския език и започва да сътрудничи на различни периодични издания. През 1918 г. заминава за две години като представител на България в САЩ, където се опитва да убеди американския Конгрес да не обявява война на България през Първата световна война, която тогава е съюзник на Германия. Маркъм застава и в защита на българските искания във връзка с отнетите ѝ територии и разделянето им между съседните ни страни след края на войната.

На 31 октомври 1925 г. в статия за вестник "Слово" описва сцени на издевателства на гръцки войници в селата Петрово, Лехово и Пиперица по време на Петричкия инцидент (граничен конфликт между България и Гърция от 1925 г., възникнал след убийство на гръцки войник, при който гръцки части нахлуват на българска територия и окупират 10 български села). От началото на 1926 г. е редактор на вестник "Свят", в който критикува издевателствата на властта над селяните след Септемврийското въстание от 1923 г. Пише за избиването на затворници "без съд и присъда". Заради тези му позиции през 1927 г. срещу него започва наказателно дело, но в крайна сметка е оправдан. Вероятно за оправдаването му изиграва роля цар Борис III, с когото са в добри отношения и който през цялото време следи статиите на Маркъм в пресата. Нещо повече - през 1939 г. Рубън Маркъм е удостоен от царя с орден "За гражданска заслуга".

 

През 1926 г. Рубън Маркъм става кореспондент на "Крисчън Сайънс Монитър" за България, а впоследствие и за цяла Централна и Югоизточна Европа. За критиките му към действията на Съветския съюз в Източна Европа през 1946 г. Маркъм е прогонен от региона и му е забранен достъпът до страните под съветски контрол.

 

Автор е на няколко книги, посветени на региона - "Bulgaria, Today and Tomorrow" (1931), "The Wave of the Past" (1941), "Tito’s Imperial Communism" (1947), "Rumania under the Soviet Yoke" (1949) и "Communists Crush Churches in Eastern Europe" (1950), както и на две книги на български език – "Сиромашки хаджилък" (1924) и "Люлката на човечеството: някога и сега" (1937). Написва и книга, специално посветена на България със заглавие "Запознайте се с България" ("Meet Bulgaria"). В нея той описва възхищението си от красотата на страната, от трудолюбието и ежедневието на селяните и земеделците.

 

Умира на 29 декември 1949 г. във Вашингтон.