Борис Георгиев - Моката

Борис Георгиев Николов - Моката е български спортист – треньор и състезател по бокс, спечелил първия в историята на България олимпийски медал.

Роден е на 6 март 1929 г. в Добрич (тогава Базарджик – Кралство Румъния).

Баща му умира рано и още на 5-годишна възраст Борис започва да помага на майка си в отглеждането на тримата си братя и сестра. Работи какво ли не - разносвач на вестници, ратай, работник в пясъчна кариера, чирак в сладкарска работилница, зидар. Често се навърта около кварталното кафене на бате Таньо, което по това време предлага най-доброто кафе в региона - Мока. Оттам идва и прякорът на Борис - Моката. Бате Таньо и жена му кака Тинка дори искат да го осиновят, тъй като виждат, че детството на момчето е трудно, а те са бездетни.

Въпреки житейските трудности, Борис учи в ОУ „Христо Ботев“ и в Мъжката гимназия (ХГ „Св. св. Кирил и Методий“) в Добрич. Завършва ВИФ „Георги Димитров“ с отличен успех. Спортно дружество „Орлов“ в Добрич дава възможност на децата да се занимават с различни видове спорт и така той се запалва по футбол, колоездене, тенис на маса… Насочва се към бокса, който е най-евтината дисциплина и го научава на мъжество, воля и дисциплина. Отбива военната си служба в Школата за запасни офицери във София. В казармата тренира под ръководството на треньора на ЦСКА Константин Николов – Замората. Взимат го в школата на ЦСКА.В периода 1950 – 1957 г. е републикански шампион на България, става носител на купа „Странджа“ през 1955 г.

Участва в 3 европейски първенства – във Варшава през 1953 г., в Западен Берлин през 1955 г. и в Прага през 1957 г.

На летните олимпийски игри в Хелзинки през 1952 г. печели бронзов медал в категория до 75 kg в боксовия турнир, който е първият олимпийски медал за България. Носи знамето в церемонията на закриването на олимпийските игри.

На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. участва в категория до 71 kg, където достига четвъртфинал срещу Збигнев Петжиковски.

Моката носи олимпийския огън по пътя му към Москва за игрите през 1980 г., както и към Атина за игрите през 2004 г.

Работи към армията в поделението в Доброславци в продължение на 33 години и достига чин подполковник от ВВС. Отговаря за физическата подготовка и спорта. В началото на 1990-те години е треньор в Добрич.

През 1987 г. е удостоен със сребърната огърлица на Международния олимпийски комитет. Награден е с орден „Стара планина“ първа степен от президента на Република България през 2010 г. От 1996 г. е почетен гражданин на град Добрич.

Умира на 29 януари 2017 г. На негово име е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София.