Ефрем Чучков

Ефрем Чучков (Чучето, Чучката и Симеон) е български революционер, един от апостолите на българското националноосвободително движение.

Роден на 21 ноември 1870 г. в град Щип, тогава в Османската империя.

Учи в Щип, Скопие и в Солунската българска гимназия. По-късно завършва Педагогическото училище в Казанлък в 1896 г. и учителства няколко години в Пехчево и Мелник, където развива и организационна дейност като деец на ВМОРО, а след това заедно с Гоце Делчев, с когото са най-близки приятели и другари, учи във Военното училище в София. В определени периоди е учител по български език, литература и история, макар и често законспириран под чуждо име, като успоредно осъществява активна революционна организаторска дейност. Освен това, по време на критични за България периоди (двете балкански войни) Ефрем Чучков превръща командваните от него формирования в звена, допълващи Българската армия.

След избухването на Винишката афера от ноември 1897 г. минава в нелегалност и се прехвърля в България. През април 1898 г. се прехвърля в Македония като войвода на чета и след като успешно приключва задачите си, се изтегля в България през юни същата година. Той е сред първите организатори на революционната мрежа на ВМОРО в Щипско, заедно с Тодор Лазаров и Мише Развигоров.

За кратко през 1902 г. е пунктов началник на ВМОРО в Кюстендил. На 2 януари 1905 г. над село Кнежево, Кратовско, се провежда конгрес на Скопския революционен район. За членове на окръжното ръководство на Скопски район са избрани Даме Груев, Ефрем Чучков, Кръстьо Българията, Мише Развигоров и Атанас Бабата.

След смъртта на Мише Развигоров през март 1907 г. Ефрем Чучков, заедно с Тодор Александров, стават окръжни началници на Скопския революционен окръг.

На Кюстендилския конгрес от 1908 г. Ефрем Чучков е избран за допълнителен член на ЦК на ВМОРО заедно с Петко Пенчев, Павел Христов, Петър Ацев, Аргир Манасиев и Стамат Икономов.

През Балканската война командва отряд № 35, който освобождава Кочани. Заедно с четите на Славчо Абазов и Георги Гочев завземат кратовското село Бреза и го предават на сърбите. При Щип четата на Чучков пленява над 150 отстъпващи турски войници и разбива турците при Султан тепе. В Щип четата на Чучков симулира пред сръбските власти, че в града са влезли български войски, за да може той да остане в българската окупационна зона.

През Първата световна, както и по време на Балканската и Междусъюзническата войни, Чучков е български управител на Щип и Щипска околия. Подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 г.

След Първата световна война Гьорче Петров му урежда пост в Комисията за бежанците, която се противопоставя на възраждащата се ВМРО. Чучков обаче се сближава с Тодор Александров и участва активно във възстановяването на ВМРО. Става войвода на чета в Малешевско и Царевоселско. Чучков е втората авторитетна фигура във възстановената организация след лидера ѝ Тодор Александров. През 1922 г. четата на Чучков се сражава 7 пъти със сръбски части в Малешевско и Кочанско.

Умира на 1 октомври 1923 г. В София има улица, която носи неговото име.