Класация
Антон Тайнер
Антон Тайнер е чешки диригент, допринесъл за развитието на оперното и музикалното изкуство в България в началото на XX век.
Роден е на 22 февруари 1866 г. в село Богдане, близо до Пардубице, в тогавашната Австро-Унгария (днес в Чехия).
Още в ранна възраст проявява интерес към музиката. Завършва Пражката консерватория през 1888 г. с основен инструмент контрабас, но успоредно усвоява отлично цигулка и пиано. Започва музикалната си кариера като капелмайстор на Симфоничния оркестър в Лайпциг, по-късно работи като диригент в Хамбург и в Императорския симфоничен оркестър в Санкт Петербург. В продължение на три години преподава в консерваторията в Грац.
През 1890-те Тайнер е поканен в САЩ и в България. Страхът му от пътуването през океана е причината да избере България. Пристига в България с покана да ръководи български военни оркестри. Прекарва известно време в София, където работи като диригент във военно училище. В София той се сприятелява с Йозеф Барта и често свири в неговия салонен оркестър. Около 1897 г. Йозеф Барта умира, но преди това го моли да се грижи за семейството му. По-късно Антон Тайнер се жени за вдовицата му Франсис и осиновява дъщеря му Богомила.
През 1899 г. семейството се премества в Пловдив. Там първоначално живеят в малка къща на улица „Крали Марко“, през 1921 г. се преместват в по-голяма къща на улицата „Мария Луиза“. Започва работа като диригент в оркестъра на гръцката музикална група „Орфей“ до 1906 г. когато гърците се изселват от Пловдив. Едновременно от 1900 до 1912 г. е диригент на оркестъра към Пловдивското певческо дружество. Под негово ръководство оркестърът свири шестата симфония от Хайдн, „Леомор“ от Бетовен, „Рондо от Вебр“, „Сън в лятна нощ“, „Мадам Бланш“, „Ларго“ и др. От 1902 до 1912 г. работи като учител във френския девически колеж „Свети Йосиф“. Дава и частни уроци по цигулка, контрабас и пиано.
От 1905 г. Антон Тайнер дирижира първия училищен оркестър в Пловдивската мъжка гимназия, също и в девическата гимназия. Дирижира и оркестъра в Еврейското дружество на Давид, оркестъра в библиотеката „Иван Вазов“, а в същото време дирижира празнични оркестри в католическата катедрала „Св. Лудвиг“ и изнася различни салонни концерти.
В началото на Първата световна война е мобилизиран в австрийската армия. През 1919 г. се завръща в България и започва да работи като диригент в оркестъра на Пловдивското певческо дружество, до неговото закриване през 1921 г.
Антон Тайнер, заедно с Петър Караджиев, през 1921 г. инициират основаването на музикално училище „Родни пиеси“ в Пловдив, в което преподава цигулка, пиано и контрабас.
Освен това Тайнер е и един от основателите на Дом на изкуствата и печата, чиято цел е да обедини всички пловдивски изкуствоведи. Позицията на инициаторите е съгласувана с българските интелектуалци още през 1923 г., но те не разполагат с необходимите финансови средства. Инициатори за събирането на средства за тази сграда стават съпругата на известния чешки художник Алфонс Муха и главният редактор на чешкия вестник „Народни листи“ Владимир Сис и всъщност основна част от тези средства, а именно 160 000 крони, са получени от тях. В резултат през 1928 г. сградата на Дома на изкуствата и печата е построена и се превръща в център на художествения живот в Пловдив. А Тайнер става диригент на симфоничния оркестър в дома.
През 1930-те Антон Тайнер се занимава с изнасяне на концерти в различни салони, кафенета и кина. В същото време работи като учител в музикалното училище и като диригент в католическата катедрала. Награден е с орден и грамота от Ватикана за музикалната си дейност в църквата.
Антон Тайнер прекарва 47 години в Пловдив и оставя трайни следи в градския културен живот, както с дирижирането и концертите си, така и с организационната дейност. След смъртта му във военния клуб в Пловдив е свикана комисия, която трябвало да организира изграждане на паметник на Тайнер в града, но поради смяна на политическия режим в България такъв не е построен. По-късно една от улиците до Католишката махала в Пловдив е наречена на негово име.
Умира на 8 януари 1946 г. в Пловдив.