Иван Енчев - Видю

Иван Енчев – Видю e български живописец,илюстратор, декоратор,карикатурист, артист и сценограф, археолог, етнограф, фолклорист и краевед, художествен критик, писател, общественик и читалищен деец, създател на първата сбирка на днешната Художествена галериявКазанлък.

Роден е на 29 март 1882 г. в Казанлък.

Първоначално учи в Педагогическото училище в родния си град. През 1901 г. постъпва в Държавното рисувателно училище при проф. Петко Клисуров. Още като студент е привлечен от Петър Топузов – основателя на Казанлъшкия музей (днесИсторически музей „Искра“), за обособяването на „Отдел за изкуства“ към току-що създадения „Отдел за старини“. По същото време Видю е сред общността на казанлъчаните, живеещи в София – „Розова долина“, увлича се по археологията, рисува карикатури,прави илюстрацииислага началото на публицистичната си дейност. Впечатлен от сказките на проф.Антон Митов по История на изкуствата, той започва да публикува във в-к „Ден“ статии за художници и музеи. Духът на артистизъм владее младия художник и в края на следването си той не се явява на последния изпит.

Остава да живее известно време в София, а през 1906 г. заминава на специализация в Мюнхен, където задълбочено изучава живописта на старите майстори в Пинакотеката и се повлиява силно от символистите и декоративизма на сецесиона. През 1908 г. се връща в родния си град с няколко десетки копия на картини от Леонардо Да Винчи, Рафаело, Веронезе, Гвидо Рени, Рембранд, Рубенс, Ван Дайк, Мурильо. Петнадесет от тях подарява на новоформиращата се художествена сбирка в Казанлък.

В България създава една от най-значимите картини в неговото творчество - прочутата„Розоберачка“. През 1909 г. илюстрира богато стихосбирката на Екатерина Ненчева „Снежинки“. През следващите години създава няколко романтични пейзажа и носталгични композиции, с които участва в изложби на Дружеството на художниците в България, но без особен успех. Затова се насочва към изследователска работа и критика – пише отзиви за изложби във вестник „Мир“, които са големият му принос към българската култура. Живее в София, но продължава да поддържа културно-просветната дейност и да участва активно в обществения живот на своя град.

През 1914 г. Иван Енчев участва в старозагорския конкурс за завеса на новия театър. Проектътму нее приет, но дарбата му е забелязана от Гео Милев и след две години той е поканен за художник на постановките „Едип цар“ и „Лудетина“. Девет години по-късно отново показва сценографските си умения в постановката на М. Икономов „На дъното“от Максим Горки на сцената на читалище „Искра“ в Казанлък.

През следващите години интересите му обхващат много области на културата-църковна архитектура, иконопис,дърворезба, етнография, фолклор, обредна система, празници, приложно изкуство и др. Пее, свири на тамбура, танцува, автор е на редица нотирани от самия него мелодии.

През 1918 г. завършва изследването си „Стари и нови паметници в Добруджа“, което сам илюстрира. Издава и книгата си „Български народен кръст“, резултат на обширното му проучване на материали за организацията.

През 20-те години работи като художник и изследовател в Министерство на народната просвета, пише студии за църквите в Рилския и Гложенския манастири, материали върху историята на българското изкуство, популярното ръководство „Българското изобразително изкуство в светлинни картини“, рисува няколко портрета, сред които тези на Марин Дринов, Стефан Бобчев, А.Тенев, както и натюрморти с рози.

Подпомага и родния си град – дейността на читалище „Искра“, подготовката на годишниците „Казанлък в миналото и днес“, на които е оформител на обложката и вътре е отпечатана част от повестта му „Художник“, обогатява художествената сбирка като поканва известни български художници да даряват свои картини.

През 1927 г. излиза краеведската му книга „Розовата долина и Казанлък“, а презследващата година -изкуствоведстката му статия „Изкуството на Казанлък“. До края на живота си попълва двата си ръкописни албума с оригинални снимки и ръкописи на известни българи, сред които са Иван Вазов, Кирил Христов, Антон Страшимиров, известни художници като Иван Мърквичка и Ярослав Вешин, както и артисти като Адриана Будевска, Гено Киров, Иван Попов, певицата Христина Морфова и др.

В продължение на 20 години Иван Енчев обикаля България, за да фотографира всичко, свързано с културата и изкуството на българите.Диапозитивите или „светливитекартини“, както той ги нарича, обединява в проекта си „Българското изкуство в светливи картини“. Със съдействието на Министерството на народното просвещение са изработени 540 диапозитива върху стъкла, тематично групирани в 16 серии, които обхващат от древността до съвремието българската архитектура, скулптура, живопис, художествени занаяти и народни носии. Сериите се препоръчват от просветното министерство за показване във всички кинематографи в страната. Окомплектовани в ламаринени кутии, се предлагат за използване срещу нисък двуседмичен наем.

Иван Енчевпроектира първия герб на Казанлък, в който са преплетени символите му -розата, а над нея река Тунджа, Тюлбето намиращо се до Тракийската гробница, изобразена е и Стара планина.

Малко преди смъртта си прави голямо дарение на казанлъшкия музей, на художествената сбирка и на библиотеката-стотици книги специализирана литература, възрожденски накити, носии, икони, фотоси.

Умира на 27 август 1936 г.в Бургас.