Класация
Никола Ракитин
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Никола Ракитин(Никола Василев Панчев) е български поет.
Роден е на 6 юни 1885 г. в с. Лъжане, днес Трудовец, Ботевградско.
Учи в Ботевград, а после и в София в Първа софийска гимназия, където се мести семейството му. Завършва славянска филология в Софийския университет. Участва в Първата световна война. Работи като учител в Плевен в мъжката гимназия и в Лозаро-винарското училищеот 1908 до1933г. Гостоприемниятму дом събира често приятели интелектуалци – проф. Александър Балабанов, проф. Асен Златаров, Людмил Стоянов, Мария Грубешлиева, Дора Габе, Стилиян Чилингиров, Николай Лилиев, Калина Малина, Ангел Каралийчев, Константин Петканов, Антон Страшимиров, Елин Пелин и други.
За първи път печата през 1906 г. в сп. „Демократически преглед“. Поезията на Ракитин е предимно пейзажна– той непрекъснато възхвалява красотата на българската природа. Стихосбирката му „Размирни години“ е протест срещу войната и насилието над човека. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Просвета“, „Съвременна мисъл“, „Листопад“, „Златорог“, „Българска мисъл“ и на вестник „Светлоструй“.
Първите му произведения са „Зима при Вит“ и „Пролет при Вит“.Автор е и на „Под цъфналите вишни“, „Животът може би е сън“, „Беглец“, „Размирни години“, „Преди да съмне“, „Златни нишки“, „Родното село“, „В тишината на далечния град“, „Васил Левски“, „Жената и морето“, „Мургаш“, „На една струна“, „Освободеният Прометей“, „Лес“, „Дарове на Балкана“, „Капят листата“, „Русалска поляна“ и др.
Когато в Търново се създава Съюз на писателите, Ракитин е първи негов председател. Той е автор на Марша на читалищните дейци, автор и на първия Правилник на обществените музеи у нас.
През 1933 г. Ракитин е назначен на длъжността директор на Военно-историческия музей в Плевен, но не успява дълго да я заема, защото е наклеветен в злоупотреба с държавни пари и шпионство в полза на Румъния. Обвинителите му са Шулц, Таньо Желев, Георги Петров, Петър Генов и Екатерина Бойчева. Извикан е и в Софийски военен съд и обвинен в кражба на вещи от плевенските музеи. Нежната душа на поета не може да понесе това и взема решението за самоубийство.
Умирана 2 май 1934 г., като се хвърля от влака при тунел 3 до гара Реброво на път от София за Плевен.Самоубийството на Ракитин намира широк отзвук в печата, като за него е обвинявано ръководството на Военното министерство.