Петър I (цар)

Петър I е български цар и светия, син на Симеон Велики, управлявал България през 927-970 г.

Роден е около 900-912 г. Известен е със своето миротворство и грижи за църквата. Неговото управление е най-дългото в българската средновековна история. 

Петър поема властта, когато страната е изтощена от продължителните войни с Византия. Вътрешни борби между аристокрацията отслабват държавата - една част от болярите иска продължаване на завоевателните войни, а друга иска мир и стабилизиране на огромната държава.

Управлението на цар Петър е съпроводено с появата на религиозни движения и ереси. Тогава свети Иван Рилски поставя начало на отшелничеството, тогава възниква и богомилството.

Цар Петър допринася и за укрепване на православието в България – смятан е за една от най-значимите фигури в духовния живот на цялото българско средновековие. Благодарение на него през 927 г. българската патриаршия официално е призната за независима от Константинопол и останалите църкви.

Малко преди да почине на 30 януари 970 г., цар Петър приема монашество. Канонизиран е за светец скоро след кончината си.