Класация

Николай Катранов

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Николай Димитров Катранов е български поет, фолклорист, преводач, революционер.

Роден е през 1829 г. в Свищов в семейството на състоятелния търговец Димитър Катранов и Пауница Катранова - леля на живописеца Николай Павлович и братовчедка на Драган Цанков.

Първоначално учи в светското училище на Христаки Павлович Дупничанина в родния си град, а след това през 1846 г. - във Втора Киевска гимназия на разноски на Свищовската църковна община и на „Българската добродетелна дружина" в Букурещ. Продължава образованието си като стипендиант на търговеца-меценат Иван Денкоглу в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където се сближава със славянофилите. Проявява се като сериозен и способен студент, с висока ерудиция и невероятна енергия. Събира и превежда български песни, пише стихове. Горещ последовател и пропагандатор е на делото на Паисий Хилендарски.

Случайно става прототип на Инсаров от романа на Тургенев „В навечерието”, който попада на дневника на студента Каратеев, в който е описан българинът. Базирайки се на написаното, Тургенев описва Инсаров като човек, който страда за поробената си родина, готов на саможертва за свободата ù. В романа се разказва и за голямата му любов с Елена.  

След завръщането си в България Катранов работи като учител, изнася лекции, редактира сборници с народни песни. Автор е на с сбирка от хайдушки народни песни, публикувана от руския славист Петър Безсонов в сборника „Болгарские народние песни из сборников Ю. Ив. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар”. Превежда „Абидонска невяста” от Байрон, песента на „Миньон” от „Вилхелм Майстер” от Гьоте, стихове от Шилер, Ян Колар. В „Цариградски вестник“ посмъртно излизат три стихотворения на Катранов.

Разболява се тежко от туберкулоза. Лекува се в Москва, във Виена (Австрия), накрая и във Венеция, с помощта на своя благодетел Иван Денкоглу.

Умира едва 24-годишен, на 5 май 1853 г., във Венеция докато се лекува от туберкулозата в болница Фланджини-Пикеринг към православната църква „Св. Георги“. Погребан е на о. Сан Кристофоро (според дневника на Василий Каратеев).

Потресен от смъртта на приятеля си, в негова памет Сава Филаретов пише стихотворение, отпечатано в „Месяцослов на българската книжнина”.