Боян Радев

Боян Радев Александров е български спортист, състезател по класическа борба, първият двукратен олимпийски шампион в България, виден колекционер и дарител.

 

Роден е на 25 февруари 1942 г. в с. Мошино (днес кв. Мошино на Перник).

 

Първите си стъпки в борбата прави благодарение на миньора Тодор Иванчев и треньора Спас Пенев. По-късно попада в школата на Слав Славов и Светослав Стоицев в гр. Пирдоп. Военната си служба отбива в спортната школа на ЦСКА, където постига и първия си международен успех – сребърен медал на Световното първенство в Толедо, САЩ през 1962 г.

 

След отбиване на военната си служба за кратко продължава заниманията си с борба в Перник, а през 1964 г. преминава във ФД „Спартак“ - София. Състезава се в категория до 97 кг, класически стил.

 

Има редица спортни успехи. Два пъти печели олимпийски медали на олимпиадите през 1964 г. в Токио и през 1968 г. в Мексико. На световния шампионат по борба в Толедо през 1966 г. печели златен медал. През 1962 г. и през 1967 г. става световен вицешампион. През 1968 г. е европейски вицешампион. Три пъти е обявяван за спортист на годината на България – през 1964, 1967 и 1968 г. Обявен е за заслужил майстор на спорта.

 

След края на спортната му кариера, през 2009 г. Боян Радев получава най-високото отличие на Международната федерация по борба (ФИЛА) – „Златна огърлица“. Приет е и в Залата на славата на ФИЛА в Оклахома, САЩ. Той е и първиятбългарин, носителнапрестижнотоотличие„ПиердьоКубертен“ наМОКза изключителни заслуги към спорта.През 2014 г. е избран за спортист на века в Спортен клуб Левски.

 

След приключване на спортната си кариера работи в системата на МВР.

 

Освен като борец, Боян Радев е известен и като виден колекционер и дарител. Обявен е за дарител №1 на Националния исторически музей. В музея има зала, наречена на негово име - „Дарение Боян Радев“. В експозицията са изложени над 170 ценни експоната от колекцията му - икони, църковна утвар, дърворезби, каменни пластики, между които три мраморни римски портрета от ІІ-ІІІ век сл. Хр. от неизвестен скулптор. Сред оброчните релефи преобладават посветителните паметници на Артемида.

 

Радев дарява на НИМ и всички свои награди и отличия от борбата.

 

Умира на 18 декември 2025 г.