Първан Бъчваров

Първан Иванов Бъчваров е български общественик, кмет на град Добрич.

Роден е на 10 септември 1900 г. в село Лопушна (днес Георги Дамяново), Берковска околия.

През 1921 г. завършва Земемерния отдел на Държавното средно техническо училище в София. В следващите години работи в различни населени места като земемер, а от 23 юни 1934 г. до 13 август 1940 г. е помощник-началник в Кадастралното отделение на Столична голяма община. От 14 август 1940 г. е инспектор-земемер. Като такъв е командирован в Добрич след възвръщането на Южна Добруджа, за да оглави техническата служба на Добричката община и работи по регулационния план на града.

На 8 август 1941 г. със заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве е назначен за кмет на гр. Драма и само няколко месеца по-късно, със заповед на същия министър, е назначен за кмет на гр. Добрич. Така той става третият кмет на града след възвръщането му в пределите на България след Кирил Старцев и Ангел Черкезов. Неговото управление се характеризира с множество инициативи, които променят облика на обществения живот и поставя основите на едно бъдещо модерно развитие.

Първото сериозно предизвикателство е казусът с електрическата централа в Добрич. Тя е пусната в експлоатация на 1 юни 1937 г. и е собственост на румънски инвеститори. След приемането на Закон за принудително отчуждаване на разни предприятия от обществена полза в новоосвободените земи през 1941 г. се създава възможност българската държава да придобие този стратегически обект. Процедурата е започната от кмета Ангел Черкезов, но тъй като собствениците не се съгласяват с предложената от държавата сума, се отива на съд. Делото започва на 24 февруари 1942 г. в Областна дирекция – Шумен и приключва успешно за Добричка община, която влиза във владение на 15 октомври 1942 г.

През пролетта на 1942 г. наводнение нанася големи щети на гр. Силистра. Първан Бъчваров подема инициатива за събиране на помощи за пострадалите. Създаден е комитет, в който влизат видни представители на местната общност. Организират се мероприятия - театрални представления, забави и др., на които се събират средства за нуждаещите се. Впоследствие дейността на комитета се разширява - биват подпомагани и пострадали от наводненията във Видин и Русе.

В този период се инициира Седмицата на гората – от 12 до 19 март, чиято основна цел е да се залеси периферията на града. Засадени са дървета по пътя за Варна. В средата на март се провежда и двудневна учителска конференция, на която се представят реферати на учители, дискутират се теми, свързани с предизвикателствата пред педагогическото съсловие в новоосвободена Добруджа.

На 4 април в салона на „Модерен театър“ се провежда първо по рода си публично събрание на тема „Общинска политика, бюджет и бъдещи мероприятия“, на която лично кметът дава отчет пред гражданите за свършеното от администрацията и бъдещите планове за управление.

В средата на април 1942 г. в покрайнините на Добрич с тържествена церемония е открит кръст-паметник в памет на Добричката епопея от 1916 г., средствата за който са събрани от учениците от местната смесена гимназия „Цар Борис III“. Така се стимулира патриотичното възпитание на подрастващите.

Друга инициатива е Седмицата на българската книга, по време на която гостуват известни писатели, и тя се превръща в събитие за местната общност.

През 1941 г., след дългогодишно прекъсване, е възобновен и традиционният търговски панаир, който продължава 10 дни. Градският общински съвет подпомага и това, като намалява таксите, които се събират от търговците.

Започва да излиза и издаваният от Добричката градска община „Общински вестник“, който дава информация за различни инициативи и проекти на общината, като същевременно се превръща и в място, където тясно профилирани специалисти могат да обменят мнения и да участват в дискусии със свои колеги по различни теми, касаещи развитието на града. Вестникът излиза на две седмици и се разпространява безплатно.

През септември 1942 г. е пуснат в експлоатация новият водопровод. Старите глинени тръби са заменени с манесманови. Направени са 11 нови чешми, водоснабдена е градската градина. През същата година с твърда настилка са покрити 2 550 кв. метра от уличната мрежа.

В този период е одобрен и новият благоустройствен план на града, който поставя развитието му в следващите 50 години на съвсем различна основа. Хаотичното строителство се заменя със създаване на обществена среда с ясно определен профил. Заложено е строителство на театър, стадион, градска баня с басейн, лятна къпалня, общински покрит пазар, летен театър, болничен квартал, административна палата и други сгради на различни държавни ведомства. Отделено е и внимание на озеленяването - залесителен пояс около града и разширяване на градския парк.

Между 3и 5октомври 1942 г. се провежда Великият добруджански събор, който събира около 10 000 души. Форумът се превръща в празник на Добруджа и същевременно слага край на епохата на борба срещу румънските окупатори.

На 10 януари 1943 г. се открива салон-читалня на читалище „Йордан Йовков“. На церемонията присъства и кметът Бъчваров.

Градският театър преминава изцяло на общинска издръжка, което се оказва добро решение - съставът от 16 артисти за една година поставя 13 пиеси в 195 представления, а приходите от продажба на билети са от над 1 000 000 лева.

За социално слабите граждани общинското ръководство открива „народни кухни“, в които всеки ден 150 нуждаещи се получават храна, като три пъти в седмицата ястията са месни.

Прогресът в развитието на Добрич под ръководството на кмета Първан Бъчваров е ознаменувано и от посещението на значими особи в града. На 1 ноември 1942 г., за първи път след възвръщането на Южна Добруджа, идва Цар Борис III. На 26 юли 1943 г. добричлии посрещатминистър-председателя на Царство БългарияБогдан Филов. С особена стойност еи визитата на легендарния генерал от Първата световна война Тодор Кантарджиев, чиято военна кариера е пряко свързана с града.Отношението към него е специално – улица, както и местното дружество на запасните подофицери носят името му.

Кметското управление на Първан Бъчваров приключва на 5 ноември 1943 г., след като е уволнен по болест със заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве.

Забележка:Благодарим за предоставената информация на г-н Цветан Сашев, главен уредник в отдел „Нова и Най-нова история“ на РИМ – Добрич.