Петко Венедиков

Петко Йорданов Венедиков е изтъкнат български юрист, професор по римско и гражданско право, считан за един от стълбовете на българската правна наука.

Роден е на 22 декември 1905 г. в София във видния български род Венедикови - баща му е българският генерал и военен историк Йордан Венедиков, брат му - археологът Иван Венедиков, вуйчо му - видният български политик и юрист д-р Никола Генадиев.

Завършва правни и държавни науки в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1928 г.

От 1936 г. е професор в СУ „Св. Климент Охридски“. Декан е на Юридическия факултет на СУ в периодите 1940 – 1941 г. и 1943 – 1944 г. През 1949 г. му е отнето правото да преподава по политически причини, но продължава да работи на научното поприще. Впоследствие временно му е отнето и адвокатското право. Работи и като адвокат от 1949 до 1959 г., като е пенсиониран от адвокатурата отново по политически причини.

На преклонна възраст Петко Венедиков пише своите мемоари, които обхващат три епохи в българската история – царската, социалистическата и постсоциалистическата. За съжаление не успява да ги довърши. Автор е и на редица научни трудове в областта на правото, между които „Система на българското вещно право“, „Увод в правото“, „Записки по римско право“, „Ново вещно право“ – редактирано и модернизирано издание от 1995 г. на „Система на българското вещно право“, „Съсобственост. Правни въпроси“, „Ипотеки, залог, привилегии“, „Запазената част в наследството“, „Въпроси на съпружеската имуществена общност“, „Договор за гледане и издръжка“ и др.

Умира през 1995 г. в София.

На негово име е наречена улица в квартал „Младост 4“ в София.