Елена Карамихайлова

Елена Карамихайлова Янева е първата българска художничка с академично образование в историята на нашата нова живопис.

 

Родена е на 6 декември 1875 г. в Шумен в семейството на известен търговец. Неин брат е известният хирург Иван Карамихайлов, а племенницата ѝ Елисавета Карамихайлова е сред основоположниците на атомната физика в България. 

 

Завършва Нанчовото училище (днес ПМГ „Нанчо Попович“) в Шумен. Родителите ѝ я изпращат в американския Робърт колеж в Цариград, където тя получава солидно образование и овладява два езика. Завършва през 1895 г. и се връща в родния си град. Година по-късно заминава за Виена, където постъпва в частното рисувално училище на проф. Триблов. 

 

През 1898 г. Карамихайлова заминава за Мюнхен, за да учи живопис в частната Академия за изобразителни изкуства на проф. проф. Хенрих Книр, а следващите две години прекарва в ателието на известните виенски колористи Кристиан Линденбергер и Анжело Янг. Въпреки че в периода 1900—1910 г., когато тя е в Германия, водещата тенденция в западното изобразително изкуство е експресионизмът, Карамихайлова твори в считания вече за отживелица импресионизъм, който обаче най-точно отговаря на темперамента и чувствителността на младата художничка. В традициите на импресионизма, много голяма част от картините ѝ са нарисувани под открито небе. Характерни за платната на Карамихайлова са леката носталгия, струите от светлина и въздушност, както и дълбокият психологизъм и интимност на портретите. Сред най-известните ѝ портрети от този период са на сестрите ѝ Райна и Елисавета, картините „Пред бала“, „Пред огледалото“, „Пред пианото“, „Пролет“, „Оптимизъм“. Рисува и един свой автопортрет с четка в ръка.

 

През 1910 г. Елена Карамихайлова се завръща окончателно в България и се установява в София. Става член на създаденото дружество „Съвременно изкуство“ и участва в множество изложби в страната и чужбина. През 1914 г. се отправя към Франция, но началото на Първата световна война я спира край бреговете на Боденското езеро, където тя остава в продължение на шест седмици. Там създава една от най-известните си творби „Край езерото“, типична за нейния импресионистки период.

 

По време на войната в творчеството на Елена Карамихайлова се появява темата за майчинството, пресъздадена в платна като „Българска мадона“, „Майка“, „Писмо от фронта“, „Селянка от Земен“. В продължение на дълги години художничката ежегодно прекарва по няколко месеца в село Земен и рисува там много картини: „Деца от Земен“, „Овчарки“, „Из дефилето на Струма“, „Две сестри“. 

 

През целия си творчески път Карамихайлова рисува женски портрети и натюрморти с цветя.

 

През 1946 г. е удостоена с орден „За граждански заслуги“.

 

Умира на 30 април 1961 г. в София.

 

Паметна плоча на Елена Карамихайлова има на ул. „Кракра“ 11 в София. Създадената през 1955 г. художествена галерия в Шумен носи нейното име.