Емил Българанов

Емил Пантелеев Българанове български пилот, участвал в защитата на София при американските въздушни нападения през 1944 г.

Роден е на 30 октомври 1918 г. в гр. Варна в семейството на Пантелей и Пенка Българанови. Бащата Пантелей е от шуменския род Българанови и се занимава с продажба и поправка на автомобили и мотори – в определени моменти е собственик, а в други е съдружник в общи предприятия. Майката Пенка е родом от Батенберг (днес село Благоево, Разградско). Семейството живее във Варна.

Емил учи в Първа мъжка гимназия „Фердинанд I“ и завършва средното си образование през юли 1937 г. с отличен успех и примерно поведение. Увлича се по спорта, член е и участва в управлението на варненското спортно дружество „Черноморски юнак“ – една от множеството секции на дружество „Юнак“ в цялата страна. В средата на 30-те години на XX век тя развива активна дейност, има и собствена гимнастическа зала.

На 15 септември 1938 г. е приет за юнкер летец във Въздушните на Негово Величество войски. На 3 юли 1939 г. заминава на специализация в Унгария, в гр.Каша (днес Кошице – Словакия)заедно с още 14 юнкери-летци. Занятията включват изпълняване на различни задачи – излитане, кацане,  летене в четириъгълник, фигурно летене и др. За да достигнат до самостоятелен полет курсантите трябва да имат между 8 и 10 часа полет с инструктор. Освен практически се провеждат и теоретични обучения – метеорология, морз, теория на летенето и пр. В Унгария заедно със своите колеги Емил Българанов полага своя първи пилотски изпит. След приключване на летателния курс, на 30 септември 1939 г., се завръща в България. Между 6 май и 3 юни 1941 г. е на „Специални летни занятия на летище София“. На 16 юни 1941 г. е повишен в чин „Подпоручик“ и е назначен на служба във 2-ри армейски въздушен полк.

В края на 1943 г. Българанов е част от 2/6 орляк, сформиран като бойна единица през октомври. На 25 ноември започва преместването на полка от летище Карлово на летище Враждебна с цел включването му в защитата на София от американските въздушни нападения, които стават все по-чести и все по-мащабни. Първото сражение, в което се включват авиаторите е на 10 декември. Сред пилотите е и Емил. Той участва и в следващия сблъсък с врага на 20 декември, когато загива Димитър Списаревски .

На 10януари 1944 г. врагът атакува София два пъти – през деня и през нощта. При дневния удар атаката е с около 280 самолета (180 бомбардировача и 100 изтребителя). От наша страна излитат 39 самолета с български пилоти заедно с немска изтребителна група. 2/6орляк е на бойна нога в 11.45 ч. и с 23 самолета пресреща противника в района София – Сливница.Пилотът Петър Петров разказва:

            „Наредени в тилна колона по четворки, набирахме височина в западна посока. Бяхме на около 7000 метра, когато видяхме „Крепостите“. Както бяхме в насрещен курс, влязохме в челна атака, както на 20 декември. Никой от нас не трепна и не се оттегли от налитащата с огромна скорост срещу нас стоманена лавина… Всичко в това време се разиграваше за секунди: примерване в последния момент, откриване на огън и изтегляне. Разминаването с „Крепостите“ стана кой как може. Някои се врязваха в бойния им ред, други излизаха от атаката чрез полутоно (вид сложна фигура, изпълнявана със самолета във въздуха при фигурно летене – бел.ред.), трети встрани и нагоре.“

Емил Българанов е отново в строя и след директна атака сваля „Летяща крепост“. Общият брой на унищожените вражески самолети от орляка е 6, като всичките са бомбардировачи. Въпреки усилията на авиаторите след дневната и нощната бомбардировки на столицата са нанесени сериозни щети – повредени и разрушени са над 3000 сгради, загиват 750 граждани, а 710 са ранени.

На 31 март и 2 април Българанов участва в охраната на София. В тези дни бойното подразделение няма досег с врага. На 4 и 5 април авиаторът лети с орляка, който влиза в отделни сблъсъци. 24 април, 5, 6, 7 и 8 май са дни в които Емил отново участва в изпълняване на задачи по патрулиране над столицата и търсене на противникови самолети над Северозападна България. В края на май води щабното крило.

На 3 юни 1944 г.  Емил Българанов заедно със своя колега Георги Атанасов излита от летище „Враждебна“ към Варна с италиански трофеен самолет „Нарди“. Пилотите вземат самолета с цел да не попадне в ръцете на германците, които искат да го присвоят. Авиаторите носят със себе си и парична сума, предназначена за родителите на загиналия на 17 април 1944 г. край Перник пилот Димитър Попов. Прелитайки над Варна, самолетът „Нарди“ се разбива.

Емил Българановзагива на място на 3 юни 1944 г. Погребан е в родния си град, в гробищния парк в квартал Аспарухово. На 20 август 1944 г. се ражда синът на авиатора – Емил Българанов младши.

Забележка: Благодарим за предоставената информация на г-н Цветан Сашев, главен уредник в отдел „Нова и Най-нова история“ на РИМ – Добрич.