Теодор Димитров

Теодор Делчев Димитров е български дипломат, благодетел и колекционер, първият българин, работил за ООН.

Роден е на 26 февруари 1932 г. в София. Майката му е родом от Панагюрище, а баща му е от Стрелча.По време на бомбардировките над София семейството им идва в Панагюрищеи остава там 3 години. През това време Теодор завършва с отличие панагюрската гимназия.

Завършва славянска и романска филология в Букурещкия университет през 1955 г. и Библиографския институт в София през 1957 г. През 1958 г. печели конкурс и започва работа в системата на ООН в Женева, като става първият българин, работил за организацията. През 1978 г. завършва и Университетския институт за висши международни изследвания в Женева, където през 1944 г. защитава докторска дисертация на тема „България и Обществото на народите. Опитът на международната защита на националните малцинства 1920–1939 г.“.

В годините от 1972 до 1980 Теодор Димитров е генерален секретар и президент на Световната асоциация на библиотеките. Пенсионира се като заместник-директор на библиотеката на ООН след 34 години работа там.

Автор е на редица публикации по библиотекознание, документалистика, международни отношения и история. Съставител е на англоезичната книга „Жалбите на Македония, меморандуми, резолюции, бележки, писма и документи, отправени до Oбществото на народите 1919-1939“. Автор е и на две книги за Д. Макгахан и е редактор на два сборника за българо-швейцарските връзки и отношения.

Създател е на неправителствената организация „Европейско огнище на културата“ в Женева и в Жекс, Франция.

Завещава на България цялото си имущество – Къща с дворно място 600 кв. м в престижния квартал Шамбези в Женева; имение с масивна 3-етажна сграда, построена в края на XIX в. с разгърната площ 1600 кв. м, с терен от 11 декара, на 1200 м надморска височина във Френските Алпи, с поглед към езерото Леман, край френския град Жекс, на 15 км от Женева; редица артефактинаброяващи над 40 000 единици: стотици старопечатни книги и ръкописи с гравюри, първите мюнхенски издания на Рембранд и Дюрер, първите копия на Гутенберговата Библия, първото издание на събраните съчинения на Александър Дюма, една от първите световни енциклопедии, издадена във Франция през 1776 г., 850 картини, графики и рисунки, между които такива на Салвадор Дали, Марк Шагал, Жорж Брак и платна на известни български художници като Дечко Узунов и Златю Бояджиев, 100 византийски, гръцки, руски и български икони със златен и сребърен обков, 750 различни древноримски статуетки, антични барелефи, африкански и азиатски статуетки.

През 2008 г. цялото имущество от двете имения на Теодор Димитров пристига в България, натоварено в 5 тира и по-късно е разпределено в 10 национални музеи и галерии в страната. През 2009 г. Министерството на културата взема решение да бъде започната процедура по разкриване на филиал „Музей на дарителя Теодор Димитров“ към Историческия музей в Панагюрище, откъдето е фамилията на Теодор, а и самият той е учил там. 

Умира на 17 август 2002 година в Женева, Швейцария.