Младен Маринов

Марин Младенов е български езиковед, литературовед, фолклорист, преводач, писател, създател на специалност Българска филология в Белградския университет, издател, публицист, общественик, положил изключителни усилия за съхраняване на българското самосъзнание в Западните покрайнини и за утвърждаване на българистиката в Сърбия, заслужено определен като „едно от последните проявления на българския възрожденски дух“.

Роден е през 1928 г. в село Сливница, Царибродско.

Следва във Филологическия факултет на Белградския университет. После работи като учител в Цариброд и Пирот, по-късно и като преподавател в Нишкия и Белградския университет по специалността Български език и литература. През десетте години на престоя си в Педагогическото училище в Ниш Марин Младенов използва не само традиционни образователни форми, а и други, които демонстрират модерно педагогическо мислене – познавателни екскурзии до България, сътрудничество със слависти от България и чужбина, като Хилмер Валтер, Любомир Андрейчин, Светлозар Игов, Стефан Елевтеров, попълване на библиотечния фонд, участия в конференции.

Като преподавател Младен Маринов е ерудиран и интересен лектор, книжовна личност с многостранни познания, изграждащ мостове между българската и сръбската култура. Методиката му на преподаване е изключително демократична, което му създава редица проблеми. Няколко пъти е уволняван и даже изпратен в концентрационен лагер за политически затворници. 

Марин Младенов с изключителна интелектуална енергия и всеотдайност се занимава и с изследователска работа, която обхваща редица теоретични и практико-приложни въпроси, сред които българските погранични говори, стилистиката, фонетиката, речниците, граматиката, българската литература, малцинствената литература в Сърбия, художествените тропи и фигури, фолклора, обучението по български език и литература.

Автор е на трудове в сферата на лексикографията, фолклористиката, стилистиката, граматиката, поетиката. Неговият учебник за студентите от Филологическия факултет на Белградския университет - „Савремени бугарски jезик – морфологиjа“, е определян като „най-използваната и незаобиколима българска граматика в сръбска среда, своеобразна класика от 1987 г., която не е загубила актуалността си“. Младен Маринов е автор на първия български роман в Югославия – „Зъбато слънце“, както и на българо-сърбохърватски речник. Пише и художествена литература, речници, христоматии и читанки, учебници. Публикува статии в сп. „Мост“, в които засяга теми като опазването на културната идентичност на близо 65 000 българи в Западните покрайнини, състоянието на малцинствените литератури в бивша Югославия, културната изолация, често пъти пренебрегвана от София, обучението по български език в условията на сръбската езикова среда, препятствията пред литературното творчество в условията на културна маргинализация.

Умира през 2011 г.