Класация
Радосвета Бояджиева
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Радосвета Бояджиева е първата жена диригент в България.
Родена е на 10 януари 1923 г. във Враца.
Завършва „Теория на музиката и дирижиране“ в Музикалната академия в София като възпитаничка на Панчо Владигеров и Марин Големинов. После учи диригентско майсторство при големия педагог и диригент Борис Хайкин.На 31 март 1946 г. дирижира първия си концерт, в който са включени „Оберон“ от Вебер, концерт за цигулка и оркестър от Чайковски и Симфония № 7 от Бетховен. Тогава за първи път в българската история зад диригентския пулт застава жена.
От 1946 г. до 1948 г. прави аспирантура в Ленинградската консерватория по симфонично и оперно диригентство. Там дирижира Радиооркестъра,Ленинградската филхармония, оперната студия. Стажува в Московската филхармония и в Малий оперен театър – Ленинград. Защитава дисертация и получава званието кандидат на изкуствознанието.
От 1950 г., в продължение на 23 години, Бояджиева заема поста на диригент на „Национална опера и балет“, където прави своя дебют със спектакъла „Евгений Онегин“, а след това и първата си самостоятелна постановка – „Царска годеница“ на Римски-Корсаков.
През 1973 г. се връща в родния си град като главен художествен ръководител на Врачанската филхармония.
През 2002 г. създава Камерен симфоничен оркестър. Радосвета Бояджиева е основателка на държавния симфоничен оркестър, главна диригентка на Врачанската филхармония и диригентка към Софийската държавна филхармония и Софийската опера.
Репертоарът ѝвключва симфонии и концерти от Бетховен, Бах, Моцарт, Менделсон, Шуберт, Берлиоз, Мусоргски, Чайковски, Шостакович, Прокофиев, Стравински, Верди, Пучини, Бизе, Мусоргски, Чайковски, Моцарт, Прокофиев, на българските композитори Владигеров, Пипков, Големинов, Христови др. Автор е на реквиема „Молитва за България“ за хор, оркестър и солисти. Известна е с острата си памет и с това, че помни всички партитури наизуст.
За високи художествени постижения ѝ е присъдено званието „Народен артист“. Носител е на наградата на Министерството на културата „Златен век“ за принос в развитието на българската култура. Обявена е за почетен гражданин на Враца.
Умира на 18 септември 2018 г.