Никола Обрешков

Никола Димитров Обрешков е български математик, академик и учен със световна известност, смятан за един от най-големите български математици на XX век.

Роден е на 6 март 1896 г. във Варна. Баща му Димитър Обрешков е полковник, а майка му Кица Обрешкова се занимава с възпитанието и образованието на децата.

Началното и прогимназиалното си образованиеполучававъв Варна. През 1915 г. завършва Втора софийска мъжка гимназия. Същата година започва да следва математика и физика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“и го завършва през 1920 г. Специализира в Берлин, в Университета в Палермо, Италия,в Сорбоната в Париж.

По време на Първата световна война служи в армията-първо като редник,по-късно като офицер от инженерните войски.

Никола Обрешков работи в областта на висшата алгебра,теорията на числата,теорията на вероятностите,математическата статистика,анализа,теорията на редовете,разпределението на корените на алгебричните уравнения.

След дипломирането си през 1920 г. започва работа в Софийския университетпървоначално катоасистент, впоследствие става доцент, извънреден професор, редовен професори ръководител на Катедрата по висша алгебра. По-късно става декан на Физико-математическия факултет. От 1951 г. до смъртта си заема поста на директор на Математическия институт при БАН.

Никола Обрешков издига българската математика до световно ниво. Създава школа от български математици. Прави важни открития в алгебрата и теорията на редовете. Доказва точната стойност на константата на Борел през 1957 г. Разработва нови методи за сумиране на редове. Представя България на международни математически конгреси и конференции.

Автор е на близо 250 научни труда, учебници и монографии. Някои от по-известните трудове и учебници на Никола Обрешков са: „Върху разпределението на корените на алгебрическите уравнения“, „Характер и проблеми на алгебрата“, „Върху сумирането на разходящите редове“, „Математическа статистика“, „Нули на полиномите“, „Висша алгебра“ — университетски учебник с няколко издания, „Задачи и теореми по висша алгебра“и др. Неговите трудове са публикувани в България, Франция, Германия, Италия и други държави, а много от тях са цитирани от световноизвестни математици.

За заслуги в научната област Обрешков е носител на множество награди и отличия- Премия „Берлинов“, Награда на фондация „Рокфелер“, Награда „За наука“, Димитровска награда I степен, орден „Св. Александър“IV степен, орден „За гражданска заслуга“ III степен, орден „Кирил и Методий“ I степен, орден „Народна република България“ I степен, орден „Георги Димитров“. Присъдени са му званията Академик на БАНи Народен деятел на науката.

Умира на 11 август 1963 г. в София.