Савка Тошева

Савка Тошева е българска предприемачка и индустриалка, смятана за една от първите жени индустриалци в България и за първата българка, създала голяма копринарска фабрика.

Родена е през 1885 г. във Враца. По баща е Савка Пърпова. Баща ѝ Никола Пърпов е известен врачански занаятчия, изобретател и предприемач, създал усъвършенстван уред за ръчно точене на коприна, използван по-късно в различни части на България, наречен „врачански долап“. Савка е омъжена за Доно Тошев, с когото имат четири деца – Анани, Мария, Васил и Светослав.

Покрай баща си, още като ученичка Савка Тошева започва да се занимава с копринарство. През 1903 г., едва 18-годишна, започва собствено производство на копринени изделия във Враца.

По-късно, през 1927 г., разполагайки само с един стан, малко средства и ограничени възможности, Савка създава своя копринарска фабрика. Въпреки трудностите успява постепенно да развие модерно предприятие.

Фабриката на Савка Тошева се превръща в едно от значимите предприятия в българската копринарска промишленост. Основните дейности на предприятието включват копринено тъкачество, свилоточене, производство на копринени платове, изработка на вратовръзки с марка „Анани“, кръстени на единия ѝ син Анани, който играе важна роля за модернизирането на производството. Той учи в Текстилния техникум в Сливен и въвежда нови технологии и машини във фабриката.

През 1940 г. предприятието става акционерно дружество под името „Савка Доно Тошева“ АД. В периода на най-големия си разцвет фабриката осигурява работа на над 120 души. Нейните копринени изделия се налагат на българския и чуждестранния пазар.

През 1947 г., след установяването на комунистическия режим фабриката е национализирана, а имуществото на семейството е отнето. Савка Тошева е осъдена и изпратена в Сливенския затвор. Синовете ѝ Анани и Васил също са репресирани и изпратени в лагера „Белене“.

Савка Тошева остава в историята като една от първите български жени предприемачи, символ на женската предприемчивост, трудолюбие и новаторски дух в развитието на българската текстилна промишленост през първата половина на XX век.

Тя е втората жена в България, удостоена от Негово Величество Царя с Дамски орден за граждански заслуги II степен. Получава отличието по повод 100-годишния юбилей на българската индустрия.

Умира през 1971 г.

Забележка: Снимката е от Дигиталния архив на регион Враца от XXвек, наречен „Карта на времето“. Изображението е подобрено с AI.