Димитър Кудоглу

Димитър Петров Кудоглу е един от най-големите български търговци и дарители на XX век. Натрупва значително състояние чрез търговия с тютюн и посвещава огромна част от него на здравеопазването, образованието, науката и подпомагането на бедни и нуждаещи се. Най-значимото му дело е Домът на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу“ в Пловдив – едно от най-мащабните частни дарения в историята на българското здравеопазване.

Роден е на 21 август 1862 г. в българското село Габрово, Ксантийско, в Беломорска Тракия (днес село Калитея (Καλλιθέα), Гърция). Произхожда от семейство на търговци на тютюн. Дядо му Георги Кудев поставя началото на семейния търговски бизнес, а Димитър по-късно го разраства значително.

Първоначално учи в родното си село, след което продължава образованието си в гръцко училище на остров Хиос и завършва Френския колеж в Цариград. Полученото образование и владеенето на няколко езика му помагат в бъдещата му международна търговска дейност.

Кудоглу наследява семейната търговия с тютюн и постепенно я превръща в голямо международно предприятие. До 1903 г. развива дейността си в Ксанти, след което се установява в Дрезден – един от важните европейски центрове на търговията с тютюн. Оттам развива бизнеса си на европейските пазари. По-късно е почетен консул на България в Дрезден.

Въпреки живота си извън България Кудоглу запазва силната си връзка с родния край и българската общност. Подпомага училища, църкви и здравни инициативи, а благотворителността му постепенно се разраства до национален мащаб.

Особено голяма е помощта му за бежанци от Беломорска Тракия, бедни семейства, инвалиди, сиропиталища и обществени институции. Подкрепя образованието и културата и подпомага студенти и ученици.

През 1920 г. дарява 100 000 лева на Българската академия на науките за създаването на фонд, от чиито средства да се подпомагат и издават научни и литературни трудове. През 1925 г. със средства от фонда е издадено прочутото изследване на проф. Йордан Иванов „Богомилски книги и легенди“. През 1921 г. Кудоглу прави и две големи дарения, общо 230 000 лева, за фондовете „Иван Вазов“ и „Цанко Церковски“.

На 1 декември 1926 г. Кудоглу учредява фондация с благотворителна цел и дарява на българския народ сградата на бившия хотел „Цар Симеон“ в центъра на Пловдив. Купува я за 5 000 000 лева, финансира преустройството и медицинското оборудване и предоставя два свои тютюневи склада, чиито приходи да осигуряват издръжката на Дома.

Дарението е прието от Народното събрание и е узаконено със специален закон, утвърден с указ на цар Борис III през декември 1926 г.

На 8 октомври 1927 г. Домът е официално открит. Той се превръща в едно от най-модерните здравни заведения в България. Бедните получават безплатни прегледи и лечение, а сред основните направления са борбата с туберкулозата, детската смъртност и венерическите заболявания. Стотици хиляди болни от Пловдив и Южна България намират там медицинска помощ.

До 1944 г. стойността на средствата, дарени от Кудоглу за Дома, е изчислявана на над 39 000 000 лева, а според други изследвания сумата надхвърля 41 000 000 лева.

В последните години от живота си Кудоглу преживява сериозна финансова криза. Докато често пребивава в България заради грижите си за Дома, той поверява част от търговските и финансовите си дела в Европа на своя доверен човек д-р Крум Гълъбов.

По-късни публикации, позоваващи се на съдебни материали, посочват, че от сметките на Кудоглу са изтичали значителни средства. Адвокатът Недко Каблешков предприема съдебни действия срещу Гълъбов и след спечелените дела финансовото положение на Кудоглу частично се възстановява.

Популярната версия за участието на втората му съпруга в тази история остава спорна и не може да бъде представена като безспорно установен факт.

През 1927 г. Димитър Кудоглу е обявен за почетен гражданин на Пловдив и е награден с орден „За гражданска заслуга“ – II степен.

Умира на 7 март 1940 г. в Пловдив. Пловдивчани го изпращат с огромно обществено поклонение. Погребан е в Централните пловдивски гробища.

***

След смъртта на Кудоглу благотворителната му воля продължава да действа - в завещанието си той предвижда 500 000 лева за изграждане на детски ясли за 50 деца, които са построени през 1941 г. и носят имената „Екатерина и Димитър Кудоглу“.

След 1944 г. дейността и имуществото на фондацията постепенно са одържавени. През 1951 г. фондацията е закрита, а през 1973 г. сградата на Дома е разрушена.

Днес името на Димитър Кудоглу остава неразривно свързано с Пловдив и с историята на българското дарителство. Той е пример за човек, който не приема богатството единствено като лично притежание. Превръща част от натрупаното чрез труда му състояние в училища, научни фондове, медицинска помощ и надежда за хиляди хора. С това остава в историята като един от най-големите благодетели на България.