Козма Тричков

Козма (Кузма) Тричков Вълков е български възрожденски търговец, общественик и дарител, посветил значителна част от състоянието си на просветното и духовното развитие на българите, с което се нарежда сред значимите български благодетели на Възраждането.

Роден е през 1808 г. във Враца (в част от източниците като година на раждането му се среща и 1806 г., но специализираната Енциклопедия „Дарителството“ посочва 1808 г).

Първоначалното си образование получава във Враца - учи във врачанско килийно училище и е сред учениците на просветния деец Константин Огнянович, свързан с развитието на образованието в града.

Около 1825 г. Тричков напуска Враца и се установява в Букурещ, където преминава по-голямата част от живота му.

В Букурещ Козма Тричков се занимава с търговия и постепенно натрупва значително състояние. Към средата на XIX век той вече е сред заможните представители на българската търговска общност в румънската столица.

Въпреки дългогодишния живот извън родината поддържа тесни връзки със своите сънародници и участва активно в обществения живот на българската емиграция.

По време на Кримската война (1853–1856) участва в Българския комитет, свързан с набирането на доброволци. От 1862 г. е член на настоятелството на Българската добродетелна дружина в Букурещ. Подпомага финансово и българското националноосвободително движение през 60-те години на XIX век.

Още приживе Козма Тричков подпомага българската просвета и църковното дело. Най-значимото свидетелство за неговата благотворителност обаче е завещанието му от 1867 г. В него Тричков обяснява решението си с необходимостта от „умственото развитие“ на Отечеството и определя почти цялото си имущество, извън предвиденото за негови близки, за общественополезни цели.

Значителна част от наследството е предназначена за училищата във Враца. На тях той завещава и своята къща в Букурещ, чиито приходи трябва да подпомагат просветното дело в родния му град. Средства са определени също за врачанските църкви, за българската църква в Букурещ, за Българската добродетелна дружина, както и за училище и болница в Търново.

Особено място в завещанието заема образованието на български младежи. Волята на Тричков е част от приходите от оставеното имущество да осигуряват обучение в чужбина на двама българи, единият от които да бъде от Враца. След завършване на образованието си те трябва да се завърнат и да работят в България.

За изпълнители на завещанието си определя Христо Георгиев, д-р Георги Атанасович и д-р Никола Василиади.

Дарителската дейност на Козма Тричков продължава да дава резултати десетилетия след неговата смърт. През 1886 г. под управлението на Министерството на народното просвещение е създаден фонд „Козма Тричков“. Приходите от капитала и от завещаната къща в Букурещ се използват за подпомагане на училищното дело във Враца. През 1894–1895 г. със средства от фонда е построена нова сграда за Девическата прогимназия във Враца, която получава името на благодетеля. Част от наследството му служи и за образование на български младежи в европейски учебни заведения. Така волята на Тричков се превръща в дългосрочна инвестиция в подготовката на образовани българи, които впоследствие да работят за развитието на страната.

Умира на 14 май 1867 г. в Букурещ. Днес Средно училище „Козма Тричков“ във Враца носи името на своя благодетел.

На снимката: Портрет на Козма Тричков. Неизвестен автор.