Стайка Гьокова

Стайка Иванова Гьокова е българска народна певица, една от най-разпознаваемите изпълнителки на тракийски песни - отличава се с необичайно дълбок и плътен алтов глас, богата орнаментика и особено майсторство при изпълнението на бавните тракийски песни с рецитация.

Родена е на 7 септември 1930 г. в село Тастепе, днешното село Смолник, Карнобатско. Произхожда от два певчески рода, преселили се от Чирпанско. И по майчина, и по бащина линия в семейството има известни местни певци. Майка ѝ умира, когато Стайка е още дете, а много от старите песни тя научава от своите баби и от баща си.

Още като момиче пее по седянки, сборове, семейни празници и по време на полската работа. Така усвоява песните непосредствено от живата фолклорна традиция, без специализирано музикално обучение.

Ненавършила 17 години, се омъжва за Гьоко Гьоков, който впоследствие се превръща в неин постоянен спътник и подкрепа по време на певческия ѝ път.

През 1951 г. Стайка Гьокова се явява на прослушване за радиото. Силният ѝ и необичайно нисък алтов глас прави впечатление и поставя началото на професионалната ѝ кариера.

Особено важна роля за нейното развитие има Радио Стара Загора. Именно в неговите студиа са направени едни от първите ѝ записи, сред които „Марина ми платно белеше“. От 1960 г. певицата живее в София и продължава активната си звукозаписна и концертна дейност.

През годините Стайка Гьокова пее заедно с едни от най-големите имена на българския фолклор, сред които Йовчо Караиванов, Борис Машалов и Мита Стойчева. Работи с известните акордеонисти Иван Шибилев и Петко Дачев и участва в концертните формации „Наша песен“, „Българска песен“ и „Тракийска песен“.

Изнася концерти не само в България, но и в редица страни в Европа, Азия и Африка, представяйки българската народна песен пред международна публика.

Репертоарът на Стайка Гьокова наброява близо 300 народни песни. Особено характерни за нея са бавните тракийски песни, които позволяват да разгърне дълбочината на своя алт, дългото дихание и богатата народнопесенна орнаментика.

Сред най-популярните песни в нейния репертоар са „Аврам Зорница думаше“, „Разширило сей небето“, „Липса на Стоян булчето“, „Йордан Величка думаше“, „Турците дялба делили“, „Изкачил ми сей млад Стефан“, „Слънце ле мило“

Във фонда на БНР се съхраняват над 150 нейни записа на тракийски песни. Фолклористите Елена Стоин и Михаил Букурещлиев дешифрират около 200 песни от репертоара ѝ за архива на БАН. Песенното ѝ наследство е запазено и върху повече от 40 грамофонни плочи, аудиокасети и компактдискове.

По повод нейната 90-годишнина през 2020 г. излиза песнопойката „Пее Стайка Гьокова“. В нея са включени нотирани песни от репертоара ѝ и моменти от нейния живот и творчески път.

Стайка Гьокова използва популярността си и за благотворителни каузи - по повод честването на 1300 години от създаването на българската държава тя изнася 100 самостоятелни концерта, а приходите от тях дарява на Детската асамблея „Знаме на мира“ и на музикалното училище за народна музика в Котел. Този малко известен факт е едно от свидетелствата, че за нея народната песен е не само професия и призвание, но и начин да бъде полезна на другите.

За приноса си към съхраняването и популяризирането на българския фолклор Стайка Гьокова получава редица отличия, сред които „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци, статуетката „Нестинарка“ на Международния фолклорен фестивал в Бургас за принос към музикалната традиция на Тракия, званието почетен гражданин на Карнобат.

В нейна чест Община Карнобат учредява Националния конкурс за изпълнители на тракийски народни песни „С песните на Стайка Гьокова“. Конкурсът продължава да се провежда и след смъртта ѝ и насърчава млади изпълнители да изучават и съхраняват тракийската песен.

След повече от половин век на сцената тя оставя след себе си едно от значимите звукозаписни наследства на тракийската народнопесенна традиция и стотици песни, съхранени благодарение на нейния глас.

Умира на 14 юли 2021 г. в София, на 90-годишна възраст.