Васил Априлов

Васил Евстатиев Априлов е изтъкнат български обществен и просветен деец, щедър меценат на българската култура и образование.

Роден е на 21 юли 1789 г. в Габрово.

Васил Априлов е един от инициаторите за създаването на първото новобългарско светско училище - Габровското взаимно училище, което след 1889 г. се преименува на името на своя благодетел в Априловска гимназия. Освен значителна парична и организационна помощ, той издава и няколко книги, с които дава насока на българското просветно дело.

Като виден русофил, Васил Априлов участва в превръщането на Одеса в един от центровете за подготовка на българската интелигенция. Изиграва важна роля и за развитието на българската етнография като организира и посредничи дейността по събирането на фолклорни и етнографски материали сред българската интелигенция.

Васил Априлов умира на 2 октомври 1847 г. в Галац, Румъния, завещавайки голяма сума за развитието на основаното с негова помощ училище.