Адриана Будевска

Адриана Будевска е българска актриса, една от основоположниците на професионалния театър в България.

 

Родена е на 13 декември 1878 г. в Добрич. (По последни данни, базирани на официално свидетелство от архива на Будевска, истинската дата на раждане е 28 ноември (стар стил) или 10 декември (нов стил). 

 

Първите 11 години от живота си Адриана прекарва в родния си град. По нейни собствени думи, кариерата ѝ започва още на 5-годишна възраст, когато изработва първите си кукли и разсмива със забавни импровизации своите близки. Още като ученичка се прославя в родния си град като добра "карагьозчийка" (актриса).

Гимназиалното си образование получава в София, Разград и Варна - едва 11-годишна се записва в Първа софийска девическа гимназия, където учи две години. През този период се запознава с творчеството на Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Константин Величков и каквото има преведено от Виктор Юго, Лев Толстой и Иван Тургенев. В столицата се увлича по театъра като редовно посещава постановките на дъсчения театър "Основа", на новопоявилия се театър "Ангело Пизи" и представленията на "Италианската опера". Трети гимназиален клас Будевска завършва в Разград, а четвърти, пети и шести – в Държавната девическа гимназия "Мария Луиза" във Варна през 1895 г.

 

През 1896 г. постъпва в Московското императорско училище - непосредствено след завършването ѝ Министерството на народното просвещение организира изпитен конкурс за стипендианти за драматическо изкуство в чужбина. Адриана пристига в София и се подготвя при артиста Иван Попов. Изпитът се провежда в "Славянска беседа". Журито в състав Иван Вазов, професор Иван Шишманов, Иван Мърквичка и Д.К. Попов, дава висока оценка на никому неизвестното, но талантливо момиче. Така Адриана Будевска (заедно с Гено Киров - другият победител), заминава за Москва, където кандидатства в Императорското московско театрално училище. Приета е при второто кандидатстване. Тук учи четири години при големия руски актьор, режисьор и театрален педагог Александър Павлович Ленски и актрисата Мария Николаевна Ермолова. Овладява тънкостите на театралното изкуство и се дипломира през 1899 г. със званието "Свободен художник".

 

През същата - 1899 г., Адриана се завръща се в България и подава молба до Министерството на народното просвещение да бъде назначена за артистка в субсидираната от държавата театрална трупа "Сълза и смях". Дебютира на българска сцена с главната роля в историческата драма на Островски "Василиса Мелентиева". Следват ролите на Дона Долорес в "Отечество" на Викториен Сарду, Елена в "Лихвар" на Марк Лукич Крапивницки, Емилия Галоти от едноименната драма на Готхолд Лесинг, Луиза в "Коварство и любов" на Фридрих Шилер, Дездемона в "Отело" на Уилям Шекспир, Николица в "Сватба в Болярево" на Антон Страшимиров, Кручинина в "Без вина виновен" на Александър Николаевич Островски, Берта в "Лов на мъже" на Йосиф Щолба, Сузана в "Сватбата на Фигаро" на Пиер дьо Бомарше, Оля в "Елха" на Владимир Немирович-Данченко, Ангелина в "Мнимият болен" на Жан-Батист Молиер. Роли като Офелия от „Хамлет“ на Шекспир, Акулина от „Силата на мрака“ на Л. Толстой и Нора в „Куклен дом“ на Ибсен, я превръщат в една от водещите фигури на българския театър. 

 

Адриана Будевска става един от основателите на Народния театър. В началото на 1904 г. столичната драматична трупа "Сълза и смях" преминава в Народен театър, но през 1905 г. група млади артисти, в това число и Будевска, недоволни от ръководството на театъра, напускат и сформират "Свободен театър". Изнасят множество представления в страната, като само ролите на Будевска са 45. След почти две години трупата се завръща в Народния театър.

 

През 1907 г. Адриана Будевска започва да работи във вече завършената сграда на Народния театър. Превъплъщава се в повече от 100 роли - Амалия в "Разбойници" на Фридрих Шилер, Рада в "Под игото" на Вазов, Елени в "Боян Магесника" на Кирил Христов, Мария Магдалина в "Юда" на Константин Мутафов и др.

 

След повече от 25 години активна творческа дейност, Будевска е освободена от театралната трупа. През 1937 г. заминава при сина си Венелин Ганчев в Аржентина, където живее през следващите 11 години. Посрещната е много добре. Обичана и почитана е от цялата българска общност и канена от Българската легация на всички празници и чествания. През 1948 г. се завръща в България. Посрещната е подобаващо не само от артистичното съсловие, но и от управляващите. 

 

 

Адриана Будевска допринася българският театър да се приобщи към реалистичните традиции на руския театър и да се насочи към класическия репертоар. Автор е на многобройни статии, портрети за артисти, спомени.

 

Будевска е смятана за една от най-добрите изпълнителки на трагични роли. Често е наричана "българската Сара Бернар".

 

Тя е първата актриса в България, която се осмелява да се разголи на сцената.

 

На 13 декември 1953 г. Бургаският театър започва да носи нейното име.

 

Умира на 9 декември 1955 г. в София. Три дни след това е взето решение градската градина в Добрич (тогава Толбухин) да бъде преименувана на "Парк за отдих и култура Адриана Будевска".

 

Благодарим за предоставената информация на:

 

Магдалена Трифонова - уредник на Дом-паметник "Йордан Йовков" в Добрич,

 

както и на:

 

Цветан Сашев - уредник в отдел „Нова и най-нова история“ на РИМ – Добрич