Йордан Йовков

Йордан Стефанов Йовков е български писател, класик на българската литература.

Роден е на 9 ноември 1880 г. в село Жеравна, Сливенско.

Първоначално учи в родното си село, а основното си образование завършва в Котел. Гимназиалното си образование получава в София, където неговият преподавател по литература Иван Грозев му предрича бъдеще на писател. След дипломирането на Йордан, семейството му се преселва в Добруджа, където той работи като учител.

В периода 1902-1904 г. Йовков завършва школата за запасни офицери в Княжево. От тогава е и публикацията на първата му творба – стихотворението „Под тежкия кръст“. Записва се да учи в Юридическия факултет на Софийския университет, но следването е осуетено от смъртта на баща му.

През 1912 година е мобилизиран и участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота в 41 пехотен полк.

След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание „Народна армия“, а по-късно и като библиотекар и редактор на списание „Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве“ в Отделението за социални грижи и благотворителност.

През 1915 г. е мобилизиран отново и участва в Първата световна война, като през следващата година е командирован в редакцията на списание „Военни известия“.

След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич и след като Добруджа е върната на Румъния, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където работи като учител до есента на 1920 година, когато единодушно е избран за член на Съюза на писателите. След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в Букурещ, където в периода 1920 – 1927 година е редовен сътрудник по печата. Постоянно е понижаван в длъжност, поради което в края на 1927 година напуска легацията.

През последните 10 години от живота си Йовков се отдава на писане. Започнал творческия си път като поет, по време на войните пише военни очерци и разкази, с които се налага като оригинален разказвач. Пише и комедии, драми, анималистична проза. Много от книгите му са посветени на живота на обикновения човек в Добруджа, търси и разкрива сложната и противоречива душевност на човека.

Майстор на късия разказ, Йовков се утвърждава като класик на българската литература, отбелязал след Вазов и Елин Пелин нов етап в художественото самосъзнаване на нацията.

Автор е на повестта "Жетварят", сборниците "Последна радост", "Вечери в Антимовския хан", "Женско сърце", на романа "Чифликът край границата", на комедията "Милионерът", на драмите "Албена", "Боряна", "Обикновен човек", на сборника с анималистични разкази "Ако можеха да говорят" и др.

Негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37.

Умира на 15 октомври 1937 г.