Стоян Михайловски

Стоян Николов Михайловски е български писател и поет, философ, преподавател, преводач, автор на басни, общественик и политик, председател на Висшия Македоно-одрински комитет и автор на химна на светите братя Кирил и Методий.

Роден е на 7 януари 1856 г. в град Елена.

Учи в лицея Галатасарай в Цариград, а после заминава за Франция, където започва да учи право, но го завършва едва след края на Руско-турската война. По време на прекъсването се връща в България, за да се включи в борбата за националния идеал.

Сатирично-публицистичното моралистично творчество на Михайловски е жанрово разнообразно - басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми, драми. Политическата сатира е един от основните му похвати, което е обяснимо като се има предвид обстановката в страната към онзи момент.

Негови са басните "Орел и охлюв", Бухал и светулка", "Секира и търнокоп" - те са класически образци в българската литература.  Емблематична за художественото дело на Михайловски е "Книга за българския народ", истинска енциклопедия на злото. Aвтор e и на един от най-светлите химни на българската просвета и култура - "Кирил и Методий".

Михайловски е приближен до кръга „Мисъл“ и пише за едноименното списание от 1892 г.

Михайловски въвежда източния алегоризъм като форма на социална сатира, възражда и актуализира на българска почва кратките сатирични форми: афоризма, епиграмата, апострофа, сатиричната парабола.

Освен като литератор и философ, Михайловски се включва и в политическия живот на страната. Три пъти е избиран за народен представител. Работи като адвокат, като съдия, ръководи отдел в Министерството на външните работи. Заема и длъжността на главен секретар в Министерството на правосъдието и същевременно е редактор на вестник „Народний глас“. Преподава в Софийския университет и се включва в борбите за освобождение на Македония и Одринско.

Умира на 3 август 1927 г.