Велко Кънев

Велко Христов Кънев е един от най-известните и обичани български комедийни театрални и филмови артисти.

Роден е на 31 юли 1948 г. в Елхово.

Още от ученическите си години Велко показва интерес към изкуството — свири на акордеон и на йоника и участва в постановки на читалищната сцена в Елхово. След завършване на средното си образование отбива задължителната си военна служба, а после е приет във ВИТИЗ, където през 1973 г. завършва актьорско майсторство в класа на доц. Апостол Карамитев. Дипломната постановка на неговия випуск - „Женско царство“ - се превръща в събитие за театралния сезон и даже е представена във Франция със значителен успех.

Артистичната кариера на Велко Кънев започва в Драматичен театър „Стефан Киров“ - Сливен, където играе от 1973 до 1976 г. Тук изпъква ролята му в постановката „Милионерът“. След това е поканен в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София, където играе три сезона (1976–1979).

През 1979 г. Велко Кънев става част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“, с който свързва най-голяма част от творческия си път.

В на 1970-те години започва и кариерата му в киното – първоначално с по-малки роли, но през 1982 г. ролята му във филма „Оркестър без име“ го прави звезда и му носи широка популярност. Следват редица филми, които се превръщат в любими на поколения - сред тях „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“, „Бой последен“ и други.

През 1981 г. Велко, заедно с колегите си Георги Мамалев и Павел Поппандов, основават музикално-комедийна формация, която по-късно се превръща в култовото телевизионно шоу „Клуб НЛО“.

Изиграва над 40 роли в театъра. Сред най-запомнящите се е ролята му на поп Кръстьо Никифоров в постановката „Великденско вино“ от Константин Илиев, за която получава наградата Аскеер за водеща мъжка роля през 1994 г. През 2008 г. на сцената на Народния театър тържествено отбелязва 60-годишнината си с моноспектакъла „12 разгневени монолога“.

Велко Кънев умира на 11 декември 2011 г.