Александър III Македонски (Александър Велики)

Александър Македонски е цар на древна Македония от 336 г. пр. н. е. до 323 г. пр. н. е. и хегемон на Коринтския съюз.

Роден на 20 юли 356 г. пр. н. е., починал на 10 или 11 юни 323 г. пр. н. е. Наследява престола след убийството на баща му  - Филип Македонски - когато е едва на 20 години. Ученик е на Аристотел.

За разлика от баща си, чиито политически цели били с балкански измерения, Александър решава да изгради "световна империя" на три континента - Европа, Азия и Африка. Изградената от двамата армия е най-мощната в тогавашния свят благодарение на прословутите си фаланги и хетайри.

След като укрепва позициите си на Балканите, Александър пристъпва към завладяването на Персия. След разгрома и на персийската армия, той се провъзгласява за Велик цар на Вавилон. Походът продължава към Средна Азия. Продължителността на тази мащабна военна операция е цели осем години. Александър става и "цар на Азия", приемник на персийските "царе на царете". След връщането си в Месопотамия провъзгласява за своя столица Вавилон. Възникнала в резултат от завоеванията, огромната държава се простира от западното крайбрежие на Балканския полуостров до Индия. На север се приближава до река Дунав и Черно море, на юг стига до Индийския океан, Арабския полуостров и включва Египет, Либия и Киренайка в Африка.

Успехите си Александър дължи не само на грубата военна сила, но и на умно провеждана политика - сключват се много политически бракове, уважават се местните традиции и култове, като по този начин се търси лоялността на новите поданици на империята.

На 10 юни 323 г. пр. Хр. Александър внезапно умира, ненавършил още 33 години. Предположенията са, че е умрял от малария или коремен тиф, но най-вероятна е версията за отравянето му.

Александър получава не само прозвището "Велики", но и приживе е провъзгласен за бог.