Антим I

Антим I е висш български православен духовник, виден политик и общественик, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия.

Роден е в Лозенград през 1816 г. Светското му име е Атанас Михайлов Чалъков.

Учи в Света гора, в Хилендарския манастир, където приема монашески сан, после продължава на остров Халки и в Одеса, а по-късно завършва и Киевската духовна академия. След това става ректор на семинарията на остров Халки. През 1868 г. става митрополит във Видин, застава на страната на народа и става един от най-енергичните и предани борци за българска църковна независимост.

След основаването на Българската екзархия през 1872 г., той е избран за пръв екзарх. Като такъв отстоява правата на народа, протестира срещу кланетата в Батак и след потушаването на Априлското въстание прави всичко възможно, за да запознае международната общественост с извършените от турците произволи и издевателства. Пише писмо и до руския цар Александър II, който след прочитането му издава заповед България да се освободи. Заради това Високата порта го освобождава от поста екзарх и го изпраща на заточение в Анкара. След Освобождението е освободен и отново застава начело на Видинската митрополия. Избран е и за председател на Учредителното събрание на I Велико народно събрание.

Антим I умира на 1 декември 1888 г. Музеят му се намира в двора на Видинската митрополия.