Владимир Вазов

Владимир Минчев Вазов е български офицер, генерал-лейтенант, ръководил успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война.

Роден е на 14 май 1868 г. в Сопот, брат е на Иван Вазов.

През 1886 г. постъпва във Военното училище в София и е зачислен в Шумен. За заслуги е изпратен на специализацияв Германия, а после в Русия и Франция.

През Балканската война командва 4-ти скорострелен артилерийски полк, участва в боя при Гечкенли, при овладяването на Люлебургас. По време на Междусъюзническата война участва в боевете между Цариброд и Пирот.

Най-големите успехи на генерал Вазов са по време на Първата световна война. Тогава той е командир на Девета пехотна плевенска дивизия. Благодарение на обширните си познания по фортификация, той отдава изключително значение на укрепването на позицията, което изиграва съществена роля във водените от него сражения. В битката при Дойран, която продължава между 22 април и 8 май 1917 г., английската страна губи 12 000 войници срещу 2000 български. Впоследствие, през 1936 г. генерал Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на Британския легион, където го посрещат с почести, като свеждат знамена в знак на уважение към достойния противник.

След войната Владимир Вазов става председател на доста влиятелния към момента Съюз на запасните офицери, с който влиза в Народния сговор и в потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г.

С всички тези заслуги зад гърба си и заради административните си способности на организатор, през 1926 г. генерал Вазов е избран за кмет на София. До края на мандата си през 1932 г., той поставя основите на една нова и модерна визия на столицата. Реорганизира пожарната служба, разширява електрификацията, значително подобрява осветлението на града. Стартира проекти за изграждане на Рилския и Витошкия водопровод, усъвършенства градския транспорт, като осигурява нови трамвайни линии и мотриси. Планира и въвеждането на тролейбусен транспорт, който за онова време е новост дори за най-развитите европейски градове. По негово настояване се планират зоните за изграждане на Северния, Южния и Западния парк. Построяват се водноелектрическите централи при Курило и Симеоново. Подменят се повечето от дървените мостове над Перловска и Владайска река с железобетонни. Открива се Народната баня при Централна минерална баня и квартална баня в „Три кладенци”. Създава се бюро за социални грижи, което организира безплатни медицински и други грижи за крайно бедните софийски жители. Започва строеж на нова кланица. Открива се Градската библиотека при Столичната община и се поставя началото на Общински музей и архив. През 1929 г. се учредява почетен знак на Столичната община за отличаване на българи и чужденци за особени заслуги към София и нейните жители. София става модерен град и една от най-зелените столици на Европа.

Умира на 20 май 1945 г.