Иван Богоров

Иван Андреев Богоров е български енциклопедист от Възраждането, създател на първия български вестник.

Роден е през 1820 г. в Карлово.

Първоначално учи в местното училище, впоследствие е приет в едно от най-старите училища в Османската империя - Великата народна школа в Истанбул. По-късно продължава образованието си в Ришельовския музей в Одеса, а след това и в Лайпциг, където изучава химия. През 50-те години получава докторска степен по медицина в Париж. Независимо от насочеността на образованието си, Богоров се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика, езикознание.

На 20 април 1846 г. в Лайпциг издава първия български вестник "Български орел", който успява да излезе само в три броя. Две години след това, в Цариград, Богоров успява да организира издаването на седмичник, наречен "Цариградски вестник", който е с многостранна тематика и успява да просъществува 14 години. По-късно създава списанието "Журнал за наука, занаяти и търговия" и вестник "Народност".

Автор е и на други новаторски за времето си издания - един от първите сборници за народни песни "Български народни песни и пословици", учебник по география за деца "Всеобща география за децата", "Първичка българска граматика", "Чисто-българска наковалня за сладкодумство" и др. Съставя първите френско-български и българо-френски речници. Създава още Академичен български речник. Иван Богоров е автор на един от първите български пътеписи - "Няколко дена разходка по българските места". Съставител е и на сборника с народни рецепти и съвети "Селски лекар".

По време на Руско-турската освободителна война Иван Богоров, почти 60-годишен, участва в нея като преводач. След края ѝ издава своята автобиография - "Животът ми, описан от мене", както и "Бранилник за българския език и за народна облага".

Иван Богоров е един от най-ревностните защитници на чистотата на българския книжовен език, обявява се против навлизането на чуждици. Самият той измисля много нови думи, които да заменят навлизащите чуждици. Някои от измислените от него думи се използват и днес - предимство, чакалня, дъждобран, пратеник, часовник, отговорник и много други.

Умира на 1 ноември 1892 г. - дата, която години по-късно е обявена за Ден на народните будители.