Иван Евстратиев Гешов

Иван Евстратиев Гешов е виден държавник, политик, общественик, бизнесмен, банкер, публицист, журналист, издател и меценат, най-богатият българин в началото на XX век.

Роден е на 20 февруари 1849 г. в Пловдивв богато семейство.

Първоначално учи в родния си град при видните български възрожденци Йоаким Груев и Никола Ковачев, но през 1964 г. се мести заедно със семейството си в Манчестър, където фирмата на баща му открива филиал. През 1869 г. Иван Гешов завършва Оуенс Колидж и няколко години работи във фирмата на баща си. Владее четири чужди езика.

През 1872 г. „Братя Гешови“ закриват клона си в Манчестър, а семейството на Иван Гешов се завръща в Пловдив. През януари следващата година той е избран в настоятелството на класното училище и става председател на пловдивското читалище, което по това време поддържа три квартални начални училища с над 200 ученици. Следвайки модела на образователните институции в Манчестър, Гешов създава клуб за дебати към класното училище, който просъществува няколко месеца.

По време на Априлското въстание Гешов се обявява против революционните действия, но въпреки това се включва в акциите за набиране на помощи за населението от пострадалите райони и активно участва в инициативите за защита на българските интереси пред Европа. Поема отговорността да предоставя сведения за зверствата, на които са подложени българите, пред чуждестранните медии.

Малко след началото на Руско-турската война, Иван Гешов, заедно с братовчед си Иван Стефанов Гешов, са арестувани по обвинение, че са участвали в посрещането на влезлите за кратко в града руски войски. Осъдени са на смърт, но след намесата на британското и американското посолство присъдата е заменена със заточение в Цариград. След края на войната двамата са амнистирани и се завръщат в България.

В Пловдив Иван Гешов основава вестник „Марица“ и е негов главен редактор до 1885 г. Става член на българския комитет, защитаващ интересите на Източна Румелия пред Великите сили. През октомври 1979 г. Гешов е избран за член на Областното събрание на Източна Румелия и става негов първи председател, а през декември оглавява и Постоянния комитет. Малко след това Петко Каравелов му предлага министерски пост в първото си правителство, но той отказва.

През следващите години Гешов става един от водачите на Народната партия в Източна Румелия. През есента на 1880 г. отново е избран за председател на Постоянния комитет, през 1881 г. – за негов член, а през януари 1882 г. го напуска, поемайки поста на директор на финансите в областта.

През 1883 г. Иван Гешов се мести в София и там става директор на Българската народна банка. Неговият подпис е отпечатан на първата емисия български левове.

През 1884 г. става член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Отначало е дописен, а по-късно и редовен член, ковчежник и цели 26 години председател на Академията.

От 1884 г. до смъртта си е председател на Българския червен кръст.

Непосредствено след Съединението, Иван Гешов и Климент Търновски, с пълномощия от Народното събрание и трима източнорумелийски представители, са изпратени да търсят подкрепата за Съединението на намиращия се по това време в Копенхаген руски император Александър III. Делегацията е приета от руския външен министър Николай Гирс и от императора, които осъждат Съединението, но дават уверения, че руското правителство ще работи за неговото запазване под приемлива за Великите сили форма. Делегацията се връща в България, а Гешов е изпратен в Лондон, където на 16 октомври е приет от министър-председателя лорд Солсбъри.

Още преди Гешов да се върне в България, избухва Сръбско-българската война, а след нейния край му е възложено да води едномесечните преговори в Букурещ със сръбския представител Чедомил Миятович, довели до сключването на 19 февруари 1886 г. на Букурещкия мирен договор.

През 1886 г. и през периода 1894-1897 г. е министър на финансите, ръководи и Министерството на търговията и земеделието. Като пръв банкер и министър, Гешов прокарва редица закони, с които променя данъчната система, създава търговско-индустриални камари, пощенските и земеделските каси, насърчава местната индустрия. Тези стопански закони не само модернизират страната, но остават в сила десетилетия наред и при редица следващи правителства. Той е първият български икономист, който настоява да се провежда политика на насърчаване  на българската индустрия.

През 1897 г., когато умира Евлоги Георгиев, който е първи братовчед на съпругата на Иван Гешов, той се оказва негов наследник и изпълнител на завещанието му, като получава около една четвърт от ликвидния капитал на благодетеля си и става най-богатият българин - собственик, акционер, председател и член на управителни съвети на редица банки, акционерни дружества, фабрики, мини и няколко сгради в центъра на столицата..

До смъртта си остава съвестен изпълнител на мисията на Евлоги Георгиев и е главна движеща фигура за построяването на нова сграда за Софийското висше училище и превръщането му в Софийски университет.

От 1911 до 1913 г. Иван Гешов стои начело на коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия, в което едновременно е и министър на външните работи и изповеданията. По това време е образуван Балканският съюз и избухва първата Балканската война. След подписването на Лондонския мирен договор, поради несъгласие с цар Фердинанд, той подава оставка, излиза от изпълнителната власт и става председател на Народното събрание. Двадесет години е несменяем шеф на Народната партия. Избиран е 13 пъти за народен представител и два пъти е председател на Парламента.

След края на Първата световна война Гешов оглавява новосъздадената Обединена народно-прогресивна партия, която остава в опозиция на управлението на БЗНС, начело с Александър Стамболийски. Дълги години той е подсъдим най-напред в Румъния, а после и в България. Наследниците на Евлоги Георгиев го обвиняват във фалшифициране на завещанието. Близо десет години Гешов води съдебна битка с тях и успява да докаже своята невинност. По време на земеделското управление той е съден като един от виновниците за Първата национална катастрофа.

След Деветоюнския преврат се връща в България и се присъединява към Демократическия сговор.

Умира на 11 март 1924 г. в София.