Класация

Иван Евстратиев Гешов

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Иван Евстратиев Гешов е виден държавник, политик, общественик, бизнесмен, банкер, публицист, журналист, издател и меценат.

Роден е на 20 февруари 1849 г. в Пловдив.

Иван Ев. Гешов е типичен представител на елитните кръгове на българската буржоазия - възпитан във възрожденски дух, владее четири чужди езика и има европейско образование. След Освобождението Иван Ев. Гешов става активен политик и държавник. Наред с тези ангажименти Гешов е и един от най-видните журналисти в Източна Румелия, сътрудничи на вестник "Марица" - първият български следосвобожденски вестник. 

От 1883 г до 1886 г. е директор на БНБ. През 1886 г. и през периода 1894-1897 г. е министър на финансите, ръководи и Министерството на търговията и земеделието. Като пръв банкер и министър, Гешов прокарва редица закони, с които променя данъчната система, създава търговско-индустриални камари, пощенските и земеделските каси, насърчава местната индустрия. Тези стопански закони не само модернизират страната, но остават в сила десетилетия наред и при редица следващи правителства. Той е първият български икономист, който настоява да се провежда политика на насърчаване  на българската индустрия.

В началото на ХХ век Иван Ев. Гешов е най-богатият българин - собственик, акционер, председател и член на управителни съвети на редица банки, акционерни дружества, фабрики, мини и няколко сгради в центъра на столицата. Определен е за универсален наследник на най-богатия българин през XIX век Евлоги Георгиев. Освен това Гешов е премиер и  министър на външните работи и изповеданията през 1911-1913 г. Двадесет години е несменяем шеф на Народната партия. Избиран е 13 пъти за народен представител и два пъти е председател на Парламента. В продължение на четвърт век е председател на Българския червен кръст (БЧК), чийто член е от създаването му.

Над четири десетилетия той е тясно свързан с най-голямата научна организация в страната – Българската академия на науките (БАН). Отначало е дописен, а по-късно и редовен член, ковчежник и цели 26 години председател на Академията.

Гешов е и голям български дарител. Той продължава родолюбивото дело на своя благодетел и роднина Евлоги Георгиев.

Не всички негови сънародници обаче се отнасят с уважение и признателност към делата му. Дълги години той е подсъдим най-напред в Румъния, а после и в България. Наследниците на Евлоги Георгиев го обвиняват във фалшифициране на завещанието. Близо десет години Гешов води съдебна битка с тях и успява да докаже своята невинност. По време на земеделското управление той е съден като един от виновниците за Първата национална катастрофа.

Едва след свалянето на кабинета Стамболийски Гешов се завръща от емиграция. Няколко месеца по-късно, на 11 март 1924 г. той получава сърдечен удар и умира на 75-годишна възраст.