Константин Величков

Константин Величков Петков е български писател и политик.

Роден през 1855 г. в Пазарджик.

Член на революционния комитет в Пазарджик. Заедно с Т. Каблешков участва активно в подготовката на Априлското въстание. Арестуван и осъден на смърт. Няколко месеца е в затвор, но е спасен от европейската комисия, разследваща беззаконията при потушаване на въстанието. По време на Руско-турската война Величков сътрудничи като преводач на руските войски. След войната се завръща в Татар Пазарджик, където е председател на Окръжния административен съд.  Навлиза в политиката. Като проруски настроен политик, се налага да емигрира и през 1887-89 г учи живопис във Флоренция.

Обществената дейност на Константин Величков е свързана с културата и литературата. Изнася публични сказки в родния си град, урежда театрални представления, в които е и актьор. Развива усилена литературна дейност: пише драми, повести и разкази, статии, стихове и др. По негова инициатива с Иван Вазов съставят двутомна "Българска христоматия", която за пръв път запознава читателите с шедьоврите на европейските литератури, голяма част от преводите са дело на Величков. Величков създава и живописни творби.  Без да има особени постижения в драматургичните си произведения, той обогатява художествено поетичния български език благодарение най-вече на преводите си.
Величков е един от радетелите и организаторите на гимнастическите дружества. 

Константин Величков умира на 16 ноември 1907 г. във Франция. Две години след това костите му са пренесени в България.