Тонка Обретенова - Баба Тонка

Тонка Тихова Обретенова (баба Тонка) е българска революционерка, героиня, посветила безкористно целия си живот на родината.

Родена е през 1812 г. в село Червен, Русенско.

Остава почти неграмотна, защото във времето, в което живее, не е прието момичетата да учат. Въпреки това тя е много будно и свободомислещо дете. Не се подчинява на волята на баща си и сама си избира съпруг – известния абаджия Тихо Обретенов. От този брак се раждат 12 деца, от които 7 остават живи. Всички те са възпитани в любов към родината и знанието.

Тъй като Тихо е приятел с Г.С.Раковски, той често гостува в дома на Обретенови. Двамата не крият от Тонка, че говорят за свободата на българите. Тази идея я запалва и скоро нейната къща става главен разпределителен център на революционната дейност в района, а баба Тонка се озовавав основата на освободителните борби.Тя оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския частен революционен комитет. Съратник и доверено лице е на Васил Левски.

Всичките седем деца на Тонка Обретенова се включват в борбата за национална независимост.

Петър участва във Втората българската легия в Белград, Ангел, преминава Дунава и заедно с брат си участва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. След тежки боеве Петър загива в Балкана, а Ангел е заловен и хвърлен заедно с други четници в затвора. Тонка с молби и бакшиши успява да замени смъртната присъда на част от четниците със заточение в Мала Азия. Когато изпраща Ангел, за учудване на всички майката публично не проронва и сълза.

Случилото се с двамата ѝ сина и смъртта на Тихо с нищо не променя Тонка - къщата ѝ остава място за заседания на Русенския революционен комитет, а на нея е поверена задачата да пази цялата документация на организацията. Тя пренася оръжие през Дунав с дъщеря си и майка си, като  винаги запазва хладнокръвие. Не спира и сина си Георги, който през 1873 г. отива във военно училище в Одеса.

Дъщерята Петрана ушива знаме за Старозагорско въстание и се налага да се укрива, също както и синът Никола. Най-малката – Анастасия поема работата.

След разкриването на Шуменския революционен комитет и залавянето на членовете му, Баба Тонка измолва да пуснат в дома ѝ болния Панайот Волов. След като го излекува, той преминава в Румъния. А когато заптиетата се сещат за него и го търсят в дома ѝ, тя лъже без да ѝ мигне окото: „Вие да сте живи, той откога умря!“

През Априлското въстание Георги Обретенов загива, Никола е заловен, а Баба Тонка всеки ден носи в затвора храна, дрехи, лекарства на Ботевите четници.

Известни са думите ѝ: "Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!"

За да не остане в забвение безименният гроб на обесения в Русе Стефан Караджа, Тонка отбелязва мястото, а по-късно тайно взема неговия череп и го пази като свещена реликва.

Турци и българи я наричат „Майка на бунтовници“ – всеки със своите съображения, а тя се превръща в свещен образ на Българската майка.

Умира на 27 март 1893 г.