Гена Димитрова

Гена Мачева Димитрова е видна българска оперна певица, сопран.

Родена е на 6 май 1941 г. в село Беглеж, Плевенско. 

Завършва Българската държавна консерватория, където е ученичка на големия български оперен певец и педагог професор Христо Бръмбаров. След завършване на редовния курс и майсторския клас през 1966 г. е назначена за солист-стажант в Софийската опера. Дебютът й е в  ролята на Абигайл в премиерния спектакъл на „Набуко” на 27 декември 1967 г.
Печели златен медал от IV международен конкурс за млади оперни певци в София през 1970 г. Това ѝ дава възможност да усъвършенства таланта си в школата на „Ла Скала” в Милано. С невероятен успех са гастролите й през 70-те години в Европа и Латинска Америка с репертоар на Верди и Пучини. Дебютът и с Джоконда на Арена ди Верона през 1980 г. е начало на триумфа ѝ на световната оперна сцена.
Гена Димитрова е носителка на многобройни награди и отличия, сред които  „Сребърна арена”, „Златен Верди” „Джовани Дзенатело”, „Джакомо Пучини”, Златния стрелец” , „Голям Платонов Нобел на ХХ век” и много други. Много са и наградите, с които е удостоена Гена Димитрова и в България: отличена е със "Златна лира" на Съюза на музикалните дейци (1971 г.), Музикант на годината (1995 г.), „Христина Морфова” (1997 г.)., обявена за почетен гражданин на Плевен и на София, почетен доктор на Музикалната академия „Панчо Владигеров”, почетен член на Софийската опера. През 2001 г. е удостоена с орден „Стара планина”.
В последните години от живота си Гена Димитрова усърдно се занимава с преподавателска дейност, има редица майсторски класове, подпомага подготовката на млади солисти в Софийската опера, участва в концерти на своите ученици. Тя е основател на фондация „Проф. Христо Бръмбаров” и председател на международно жури на певчески конкурс, носещ неговото име.

Умира на 11 юни 2005 г. в Милано.

Забележка: Благодарим на Владимир Найденов  - директор на НИМ-Плевен - за предоставената информация.