Аспарух (кан)

Кан Аспарух е един от най-значителните български владетели, основател на Дунавска България. Той е трети син на основателя на Стара Велика България кан Кубрат.

След смъртта на Кубрат Стара Велика България се разделя между петимата му синове. Най-важна за историята на България се оказва съдбата на българите, поведени от Аспарух, който в най-голяма степен наследява политическата воля и далновидност на Кубрат.

Не е известна точната година на неговото раждане, но се предполага че е загинал ок. 700 г. в битка с хазарите.

През 70-те години Аспарух преминава река Дунав с неголяма група от прабългари. Първоначално той се съюзява с Византия, но с течение на годините завзема част от нейните територии, а именно Долна Мизия.

Със завидна вещина Аспарух успява да въведе ред в новите земи и да постави началото на българската държавност на Балканите, продължаваща до наши дни. В годините на тежка криза Аспарух е човекът създал Първата българска държава и утвърдил ролята ѝ на европейската политическа сцена.