Борис III (цар)

Борис III (Борис Климент Роберт Луи Станислас Ксавие, Княз Търновски, Херцог Саксонски и Принц Сакс-Кобург и Гота) е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г.

Роден е на 30 януари 1894 г. в София, първороден син на княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза. На 1 г. е покръстен в православна вяра от руския император Николай II.

Първоначалното си образование получава в Дворцовата гимназия, след което постъпва във Военното на Негово Величество училище.

Участва в Балканските войни (1912 – 1913 г.) и Първата световна война (1915 – 1918 г.) като офицер за свръзка при Щаба на Действащата армия. Проявява безпримерна храброст, като винаги воюва в окопите сред обикновените български воини. Краят на войната го заварва с чин подполковник.

Възкачва се на престола на 3 октомври 1918 г., на 24 г. възраст, след абдикацията на баща си, когато страната е в изключително тежко положение. На власт идва земеделското правителство на Стамболийски, което е враждебно настроено срещу царя. На 9 юни 1923 г. е извършен военен преврат, Стамболийски е убит. Има два опита за атентат срещу Борис - на 14 април 1925 г. в Арабаконашкия проход е нападнат автомобилът на Царя, убити са двама от придружаващите го. Два дни по-късно, в катедралата “Света Неделя”, на погребението на загиналите, е извършен втори атентат, целящ да убие държавния глава и правителството. Спасява го това, че идва с малко закъснение.

На 25 октомври 1930 г. в Асизи Цар Борис се венчава за Джованна Елизабета Антония Романа Мария, Принцеса Савойска, която приема името Иоанна в чест на Св. Йоан Рилски. Този брачен съюз дава нов полъх на мир и стабилност за България. Царицата се отдава на изучаване и опознаване на новата си Родина, а на 13 януари 1933 г. се ражда и първата рожба в Царското семейство – Княгиня Мария Луиза, която кръщават по православен обичай.

На 19 май 1934 г. се извършва нов военен преврат, на царя е отредена ролята на марионетка. Борис III успява да овладее положението и следващите години се определят като "личен режим на цар Борис III". Парламентарната система е възстановена, но изцяло мажоритарно, без политически партии. Това е периодът на най-голям икономически възход на България в цялата и нова история. На дипломатическите умения на Цар  Борис България дължи безкръвното връщане на Южна Добруджа през 1940 г., както и възстановяването на авторитета на българската армия.

При избухването на Втората световна война царят е принуден да се присъедини към Тристранния пакт през 1941 г. и да обяви "символична война" на Англия и САЩ и въпреки че България не участва в нито едно сражение срещу Антантата, през 1943-44 г. София е подложена на жестоки бомбардировки. 

Друга заслуга на Борис III е, че под въздействието на силен обществен натиск успява да спаси 50 000 български евреи от лагерите на смъртта.  

На 28 август 1943 г. Борис III умира неочаквано от сърдечна недостатъчност, няколко дни след напрегната среща с Хитлер. Истинската причина за смъртта и до днес е загадка. Погребан е в Рилския манастир.