Класация

Борис III (цар)

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Борис III е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г.

Роден е на 30 януари 1894 г. в София, първороден син на княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза. На 1 г. е покръстен в православна вяра от руския император Николай II.

Възкачва се на престола на 24 г. възраст след абдикацията на баща си, когато страната е в изключително тежко положение. На власт идва земеделското правителство на Стамболийски, което е враждебно настроено срещу царя. На 9 юни 1923 г. е извършен военен преврат, Стамболийски е убит. Има два опита за атентат срещу Борис. През 1934 г. се извършва нов военен преврат, на царя е отредена ролята на марионетка. Борис III успява да овладее положението и следващите години се определят като "личен режим на цар Борис III". Парламентарната система е възстановена, но изцяло мажоритарно, без политически партии. Това е периодът на най-голям икономически възход на България в цялата и нова история.

При избухването на Втората световна война царят е принуден да се присъедини към Тристранния пакт през 1941 г. и да обяви "символична война" на Англия и САЩ и въпреки че България не участва в нито едно сражение срещу Антантата, през 1943-44 г. София е подложена на жестоки бомбардировки. 

Друга заслуга на Борис III е, че под въздействието на силен обществен натиск успява да спаси 50 000 български евреи от лагерите на смъртта.  

На 28 август 1943 г. Борис III умира неочаквано от сърдечна недостатъчност, няколко дни след напрегната среща с Хитлер. Погребан е в Рилския манастир.