Елин Пелин

Димитър Иванов Стоянов (Елин Пелин) е български писател, наричан "певец на българското село" и смятан за един от майсторите на разказа.

Роден е на 18 юли 1877 г. в село Байлово. Родът му е от Панагюрище, но от началото на XIX век се заселва в селото. Бащата на Димитър (Йото Варджията) е един от най-образованите и уважавани хора в селото. Работи всичко, което намери, за да осигури образованието на 11-те си деца.

Димитър получава началното си образование в родното си село. След като баща му успява да събере средства, той  продължава да учи в Златица, Панагюрище, Сливен и София. Страстта на Димитър е рисуването, но той така и не успява да я последва, тъй като трябва да мисли по-практично, предвид всички лишения, които коства неговото учение. Все пак през през 1896 г. кандидатства в новооткритото Държавно рисувално училище в София, но не е приет и окончателно се отказва да следва този творчески път.

След като завършва прогимназиалното си образование Димитър започва работа като учител в родното си село. В този период прави първите си по-сериозни опити в писането, като се подписва с различни псевдоними и инициали и накрая избира Елин Пелин (от народната песен "Елин пелин, зелен пелин, що се пелин олюляваш..."), с който остава известен в българската литература.

В търсене на по-добри възможности и творческа реализация, през 1899 г. Елин Пелин се установява в София, където започва работа в Университетската библиотека, а по-късно е назначен за пазител в хранилището на Народната библиотека. През 1904 г., близо 20 години след първите му творчески опити, излиза първата му книга – „Разкази“, том първи. 

В цялостното творчество на Елин Пелин се очертават два основни периода - в младежките си години се увлича повече от поезията, а в зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни, близки и познати от Байлово. Майстор на иронията и на скептичния шопски присмех, пародира увлеченията по селската идилия и поетизираната патриархалност, като им противопоставя суровата и примитивна правда на истинския живот.

Произведения: разкази "Напаст Божия", "Ветрената мелница", "На оня свят", "Андрешко", "Изкушение" и др., повести "Гераците", "Земя", юношеските романи "Ян Бибиян", "Ян Бибиян на Луната" и много други злободневни фейлетони, хумористични очерци и скици.

Елин Пелин е запален ловец и рибар и има приятели от най-различни обществени прослойки. Обича да излиза и да се събира с други писатели, макар да е затворен за личния си живот. Никога не разполага с големи средства, нито забогатява от занаята си, но въпреки това отделя голямо внимание на външния си вид - винаги е облечен стилно и официално, дори когато е в гората с ловната си дружинка. В София посещава най-известните за времето заведения като кръчмата „Хладна почивка“ на бул. „Патриарх Евтимий“ или кафене „Принцеса“ на ъгъла на „Раковска“ и „Славейков“. Жени се сравнително късно - на 43-годишна възраст за 20 години по-младата от него учителка Стефанка Щерева, с която имат две деца.

От 1924 г. писателят работи като уредник в къщата-музей „Иван Вазов“ и заема тази длъжност в продължение на двадесет години. След преврата от 9 септември 1944 г. литературната дейност на Елин Пелин е ограничена, но той продължава да издава свои произведения. Проблеми му създава фактът, че имал близки отношения с цар Борис III, даже е организиран опит за атентат срещу него. В този период му се налага да пише основно пропагандни текстове, което уврежда здравословното му състояние и получава инфаркт.

Умира на 3 декември 1949 г.