Панайот Волов

Панайот Волов е деец на национално-революционното движение, един от инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание.

Роден е през 1850 г. в Шумен.

Зaвършвa Шумeнcкoтo клacнo училищe при Дoбри Вoйникoв. C мaтeриaлнaтa пoдкрeпa нa бoгaтия cи cрoдник Мaринчo Бeнли прoдължaвa oбучeниeтo cи в Букурeщ, Бoлгрaд, Oдeca и Никoлaeв. Шecт мeceцa прeди дa зaвърши Южнocлaвянcкия пaнcиoн в Никoлaeв (Укрaйнa), e принудeн дa ce зaвърнe в Шумeн пoрaди зaбoлявaнe. Нaзнaчeн e зa глaвeн учитeл и дирeктoр нa клacнoтo училищe, oргaнизирa вeчeрнo училищe, учacтвa aктивнo в дeйнocттa нa мecтнoтo читaлищe.

Става председател на Шуменския частен революционен комитет и като такъв през август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.

Участва в подготовката на Старозагорското въстание през септември 1875 г. Определен е за апостол и действа в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Пловдивски революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат на организаторската им работа са създадени десетки частни революционни комитети.

При избухване на Априлското въстание е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др.

След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Ст. Ангелов. Групата се разделя на няколко части и всяка поема по свой път. След като преминават Балкана, в района на Беленския мост на Кольо Фичето, групата на Панайот Волов се натъква на турска стража. Опитват се да я заобиколят, но са предадени от местни българи. При престрелка с турците Волов е ранен.

Прaви oпит дa прeплувa рeкa Янтрa крaй грaд Бялa, Руceнcкo, нo ce удaвя.Това се случва на 26 май 1876 г.