Стефан Караджа

Стефан Тодоров Димов, наречен Стефан Караджа, е български национален герой, войвода, революционер от българското национално-освободително движение.

Роден е на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско.

Побеждава в борба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което през 1862 г. емигрира в Румъния. Оттогава започва и неговата революционна дейност.
Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от Раковски Първа Българска легия в Белград. Проявява се в сраженията с турците в Белград. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба. Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода.
През 1867 г. постъпва във Втората Българска легия. През 1868 г. я напуска и се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село Вардим. В бой в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и пленен.
Полумъртъв, е изправен пред извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване.

На 31 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор.