Димитър Списаревски

Димитър Светозаров Списаревски е български офицер, летец-изтребител, загинал при боен полет, сваляйки американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран по време на бомбардировките над София през 1943 г.

Роден е на 19 юли 1916 г в Добрич в семейство, в което думата "родина" е свята. Бащата е офицер от запаса, единият му чичо загива като парламентьор в Сръбско-българската война през 1885 г. Това подтиква Димитър към желанието да стане офицер, по възможност пилот.

В гимназията е знаменосец и участник в кръжок по авиомоделизъм. Заниимава се активно с различни спортове - бокс, гимнастика, плуване, футбол. Има буден дух и силно изразена гражданска позиция, с изострено чувство за справедливост и безкраен патриотизъм. Освен всичко това, Димитър е и изключително красив мъж и любимец на всички.

През есента на 1934 г. Списаревски кандидатства и е приет за юнкер във Военното на Негово Величество училище. Там се появява и прякорът му "Спаич". Като юнкер е буен, недисциплиниран и често наказван. За първото си голямо провинение е наказан с 20 дни арест. Излежава наказанието си, но не си взима поука и ползва "пищов" на изпита по военна история, което става причина за най-сериозната мярка - едва шест месеца след началото на обучението си той е изключен от училището. Разпределен е като обикновен войник да дослужи 15 месеца от наборната си военна служба в Пета рота на Шеста пехотна "Търновска" дружина в София.

Когато през 1937 г. във Военното училище се сформира група за обучение на бойни пилоти, той е сред първите, които се записват. През септември получава свидетелство.

На 10 април 1938 г. 15 български юнкери (курсанти) от два випуска на Военното на НВ училище - 57-и "Средногорски" и 58-и "Родопски", сред които е и Списаревски, са изпратени на обучение в Полша и Германия. Списаревски е разпределен в авиошколата в Кауфбойрен, Германия, която се намира на 60 км югозападно от Мюнхен. В тази авиошкола Списаревски и колегите му започват изучаване на авиационната техника и полети на самолетите Хайнкел Хе-72 Кадет (Heinkel He 72 Kadett) и Фоке Вулф ФВ-44 (Focke Wulf Fw-44). 

На 18 юни 1938 г. Димитър изпълнява своя първи самостоятелен полет. След три месечно обучение, през юли 1938 г., заедно със своите колеги, получава първия си лиценз с права да пилотира едномоторен граждански самолет.

През август 1943 г. Димитър, заедно с адютанта на ескадрилата, е командирован в немска авиобаза, разположена на окупираната от Германия френска територия на крайбрежието на Ла Манша. Там изучават стратегията и тактиката на въздушен бой на британските и германските ВВС. 

В България Списаревски е офицер във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие. Впоследствие е изтеглен в София за отбрана на столицата.

На 20 декември 1943 г армада американски бомбардировачи "летящи крепости" Б-24 Либърейтър, охранявани от 50 изтребителя, се насочва да бомбардира София. Димитър Списаревски извършва първия си боен полет. След като в яростна битка изразходва всичките си боеприпаси и корпусът на самолета му е надупчен, Спаича насочва машината си в корпуса на една от "летящите крепости". Така, защитавайки населението на София, той става първата българска жива торпила. В същия бой загива и друг наш пилот - подпоручик Георги Кюмюрджиев, но неговият подвиг остава в сянка.

Малко преди полета Списаревски изрича пророчески думи: "Абе, ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач и няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби."

Потресени от тарана на Списаревски и сваления бомбардировач, както и от яростните атаки на другите наши изтребители, южната група от 16 броя Б-24 хвърля бомбите си преди целта и обръща към базата си. С това си действие Списаревски убива девет атакуващи София вражески пилоти и стрелци, членовете на екипажа на тежкия четиримоторен, стратегически бомбардировач Б-24 "Либърейтър" и унищожава 3 тона или 12 броя 250-килограмови авиобомби. Освен това не е хвърлен над столицата бомбеният товар от останалите 15 бомбардировача от южната група, който е още 45 тона бомби.

Така героичната постъпка на поручик Димитър Списаревски и останалите български пилоти спасяват живота на стотици софиянци, предотвратявайки последващата бомбардировка. 

За свалянето на един четиримоторен тежък бомбардировач са му признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан.

Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.