Тервел

Тервел е вторият владетел на България, син на Аспарух, внук на Кубрат, управлявал в периода 695-722 г.

Предполага се, че е бил християнин, източната и западната християнска църква са го канонизирали за светец - свети Тривелий Теоктист, спасител на Европа. Наричат го така, защото с българската войска спира арабската инвазия на Стария континент и спасява Източната Римска империя от ислямизация.

През 705 г получава от император Юстиниан титлата кесар на Източната Римска империя и цар на България, което е прецедент в историята до момента и получава правата на законен владетел на територии, които доскоро са владение на Византийската империя.  Премества столицата в Плиска, където изгражда грандиозен укрепен владетелски дворец.

След смъртта на Юстиниан, Тервел води битки с Византия, но в края на краищата Империята, начело с Теодосий III, е принудена да сключи мирен договор с българския владетел като се задължава да му плаща годишен данък. Тервел подпомага значително Византия в борбата и с арабското нашествие през 717-718 г. Могъществото и авторитетът на Тервел се потвърждават и от по-нататъшните му намеси в делата на Византийската империя при смяната на нейните императори.

Тервел е първият български владетел, оставил своя образ върху печат. Той е владетелят, представен като конник триумфатор върху скалата на Мадарското плато.