Христо Смирненски

Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) е изтъкнат български поет, хуморист, ярък представител на постсимволизма в българската литература.

Роден е на 17 септември 1898 г. в град Кукуш, дн. Килкис, Гърция, но живее в София.

От 16-годишен започва да пише в хумористични вестници под псевдонима Ведбал. През 1918 г. издава първата си стихосбирка "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза". Работи в различни издания - "Барабан", "Сила", "Народна армия", "Младеж", "Червен смях", "Българан". През 1922 г. основава свой хумористичен вестник "Маскарад" и издава втората си и последна стихосбирка "Да бъде ден!".

През април 1923 г. Смирненски се разболява от туберкулоза и се налага дълго лечение. През юни получава втори пристъп на болестта, но поради 9-юнския преврат навременното му влизане в болница е възпрепятствано и на 18 юни 1923 г. той умира едва на 24 годишна възраст.

Въпреки краткия си живот, Христо Смирненски е доста продуктивен автор - той ни завещава над 800 лирически произведения и над 100 в проза. Сред тях са "Ний", "Червените ескадрони", "Улицата", "Утрешния ден", "През бурята", "Да бъде ден!", "Жълтата гостенка", "Приказка за стълбата"...