Пенчо Славейков

Пенчо Петков Славейков е български поет, който европеизира и модернизира българската литература.

Роден е на 27 април 1866 г. в Трявна, син е на поета и политик Петко Р. Славейков. През 1884 г. при игра замръзва върху ледовете на Марица, което оставя поражения за цял живот - затруднен говор и движение - което го кара да преосмисли живота си и да се отдаде на творчество.

Следва философия в Лайпциг, изучава големите немски поети и философи. След завръщането си в България става близък помощник на д-р К. Кръстев в редактирането на сп. "Мисъл", идеолог на кръга "Мисъл". Известно време е директор на Народния театър и Народната библиотека. Става действителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Висококултурен, широко образован, той е една от централните фигури в българската следосвобожденска литература.

Някои основни негови произведения са: стихосбирките "Епически песни", "Сън за щастие", епическата поема "Кървава песен", "На острова на блажените", поемите "Ралица", "Бойко", литературоведски изследвания и есета, както и фолклорния сборник "Песен на песните".

Напуска България и умира в Италия на 28 май1912 г.