Кракра Пернишки

Кракра е български велможа е военачалник.

Живял е в края на X и началото на XI век. По време на войните на Самуил с Византия Кракра отбранява Пернишката крепост и нанася две поражения на византийския император Василий II, който се мъчи да я превземе.

Първата обсада на Перник е през 1004 г, когато Кракра отбива както пристъпите срещу крепостта, така и опитите на императора да го привлече на своя страна. Втората обсада е през 1016 г. и продължава близо три месеца със същия резултат - византийците са принудени да отстъпят, след като претърпяват сериозни загуби. 

При последния владетел на Първото българско царство - Иван Владислав - Кракра управлява обширна област, включваща 35 крепости. През 1017 г. докато византийците опустошават южните предели на държавата (Южна Македония), пернишкият военачалник подготвя контранастъпление от север. Планът му е осуетен, тъй като печенегите, населяващи земите на север от Дунав, отказват да се присъединят към българската войска.

Скоро след смъртта на цар Иван Владислав, преа 1018 г. Кракра се подчинява на Василий II заедно с подвластните си градове и в замяна на това е удостоен с титлата патриций.