Панайот Хитов

Панайот Иванов Хитов е български хайдутин, националреволюционер и четнически войвода.

Роден е на 11 ноември 1830 г. в Сливен.

През 1858 г. постъпва в четата на сливенския войвода Георги Трънкин, след смъртта на който оглавява четата. През 1864 г. тръгва за Белград, за да организира чета, но поради забраната на сръбските власти на подобна дейност, се прехвърля тайно с четниците си в България и се установява в Западна Стара планина. През пролетта на 1866 г. Панайот Хитов се прехвърля във Влашко. Там установява контакт с Георги Раковски и се присъединява към създадената от него революционна организация “Върховно народно българско тайно гражданско началство".

На 28 април1867 г.с чета, състояща се от около 30 душивойводата преминава река Дунав в близост до Тутраканс основна цел да се установи готовността на българския народ за въстание. Насочва се към Стара планина и се установява в Котленския балкан, а след това - в Сливенско. Там се свързва с останалите живи четници от разгромената чета на Филип Тотю. Заедно с тях се прехвърля в Сърбия. През 1868 г. Хитов участва във формирането на Втора българска легия в Белград.

През 1869 г. се установява в Румъния, където поддържа тесни връзки с Васил Левски и Любен Каравелов. През 1872 г. е избран за член на Българския революционен централен комитет, след което присъства на общото му събрание в Букурещ.Участва активно в дейността на БРЦК и след смъртта на Васил Левски. През август 1873 г. той разработва подробен план за дейността на БРЦК, който представлява комбинация между идеите на Раковски и Левски. Този план остава нереализиран. 

Председател е на Общото събрание на комитета през август 1875 г., когато се взема решение за подготовка на Старозагорското въстание в България. Войводата не участва непосредствено в него, както и в Априлското въстание през 1876 г., но участва активно в Сръбско-турската война същата година, в която ръководи голяма чета.

През 1877 г. след обявяването на Руско-турската война Панайот Хитовсе явява като доброволеци ръководи българска доброволческа чета. Привлечен е в щаба на Предния отряд, командван от ген.Гурко след преминаването на река Дунав от руските войски.

След Освобождението се връща за кратко в родния си град, а от 1881 г. до 1885 г. е околийски началник на гр. Кула. Включва се в движението за обединяване на Източна Румелия и Княжество България. Провъзгласява Съединението 1885 г. в Сливен. Участва в Сръбско-българската война 1885 г. След войната се установява да живее в Русе.

В периода 1890-1892 г. е депутат в VI ОНС. Панайот Хитов е председател на Русенското поборническо-опълченско дружество и на Македоно-одринското дружество в Русе. Публикува спомените си "Моето пътуване по Стара планина и животоописание на некои български стари и нови войводи".

Умира на 22 февруари 1918 г. в Русе.