Крум (кан)

Кан Крум е един от великите български владетели, управлявал през 803-814 г.

Той подновява енергичната политика на предшествениците си Аспарух и Тервел и превръща България в една от трите "Велики сили" в Европа през ранното Средновековие. Той включва в пределите на България земите, населени с българи и славяни, които до този момент са под владение на други държави (Византия, Аварски каганат). Прокарва първите общовалидни писани закони в Първото българско царство и започва провеждането на административна реформа. Това способства за укрепването на централната власт, стопанския напредък и военната мощ на държавата.

През 805 г под предводителството на Крум, българите нанасят пълен разгром на аварите, с което тяхната държава е практически унищожена. Границата на България се премества по средното течение на Дунав и тя вече граничи с Франкската империя. През 809 г след тежка обсада Крум завладява Сердика. През 811 г император Никифор решава да унищожи България и предприема масирана акция срещу Крум. Първоначално българите търпят поражения. Крум няколко пъти предлага мир, но Никифор го отхвърля, даже стратегически отстъпва столицата си Плиска. Никифор безчинства жестоко в завладените територии, през което време Крум подготвя ответен удар като вдига на крак всички възможни сили, включително и жени. На 26 юли 811 година при Върбишкия проход крумовите войски нанасят изненадващ мълниеносен удар на византийците и ги избиват до крак. Самият Никифор е убит и главата му е набучена на кол за назидание. По-късно Крум заповядва от черепа да бъде направена обкована със сребро чаша, което символизира отнемането на силата на победения противник. След този разгром Крум нанася още няколко съкрушителни удара на Византия. Подготвя и завладяването на столицата Константинопол. За съжаление малко преди това умира от сърдечен удар едва на 40 години и планът не се осъществява.

За краткото си управление Крум постига териториално разширение и укрепване на държавата, каквито никой друг преди него не успял.