Асен Пейков

Асен Пейков е български скулптор, живял и работил дълги години в Италия.

Роден е на 28 юни 1908 г. в София, но израства в Севлиево.

Рано остава сирак, напуска родния си дом и търси препитание кат работи каквото намери - продава риба на пристанището в Созопол, разтоварва чували с въглища и дърва в София. Заради мизерията прави опит за самоубийство. Случайно опитва да работи с глина и открива таланта си да моделира фигури. Само две години след това е приет в Художествената академия в София и я завършва със златен медал. Като студент участва в конкурса за паметника на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет и получава втора награда.

През 1938 г. открива първата си самостоятелна изложба в ателието си на бул. "Цар Освободител" в София. Няколко месеца след това напуска окончателно България.

След заминаването си от България Асен Пейков живее в Париж, Мадрид, Съединените щати, докато се установява в Рим, Италия. През следващите години талантът на Пейков е забелязан от висшето общество на Рим и даже от Ватикана и той се превръща в една от водещите фигури на италианската скулптура. Създава над 1300 творби. Работи с глина, дърво, мрамор и други материали. Създава бюстове на наистина впечатляващи личности - Федерико Фелини, София Лорен, Джон Кенеди и др.

Сред многобройните произведения на Пейков най-известни са статуята на Леонардо да Винчи на международното летище в Рим (една от най-големите статуи на Леонардо в света), бронзовата Минерва в Университа в Бари, мраморната статуя на Сан Джовани в Рим, фигурата на Атлета в Чекиньола, бюстът на Папа Пий XII за конгресния център "Мондо Милиоре" в Рим. Автор е също на бронзовата роза - символ на "Премия симпатия", една от най-престижните римски награди, учредена през 1967 г. 

В края на 60-те години, след повече от 30 г. в Италия, Асен Пейков се завръща в България и участва в конкурс за изработка на скулптура наоснователя на Първата българска държава - кан Аспарух. Проектът му "Кавалкада на героите" не получава място сред първите три. Като причина са изтъкнати не художествената стойност на произведението, а дългото отсъствие на твореца от страната и липсата на ясна политическа позиция. Предложена му е утешителна премия, която той отказва.

Асен Пейков умира през 1973 г. в Рим. Няколко години по-късно на негово име е кръстен малък площад в Рим - "Largo Assen Peikov"