Класация

Христо Проданов

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Христо Проданов е български алпинист и планинар, първият българин, стъпил на Осемхилядник - Лхотце (8516 м, през 1981 г.) и първият българин изкачил връх Еверест (през 1984 г.).

Роден е на 24 февруари 1943 г. в гр. Карлово.

Завършва Висшия Химико-технологически институт в София. Работи като инженер-металург в Перник и Кремиковци. Увлечението му по алпинизъм започва в юношеска възраст. През 1961 г. завършва Централната планинска школа "Мальовица".

Изкачва редица върхове в България, както и в Алпите, Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите. Поставя редица рекорди.

Ръководи първата българска експедиция на Хималаите през 1981 г. Тогава Христо изкачва сам върха Лхотце  (8516 м) и  става първият българин, изкачил връх с над 8000 м височина.

Той е и първият човек, който през 1983 г. успява да изкачи три седемхилядника на Памир през месеците юли-август в рамките на 28 дни – връх Ленин (7134 м), връх Комунизъм (7495 м) и връх Корженевска (7105 м).

През 1984 г. Христо Проданов се включва в национална експедиция до Еверест като заместник-ръководител по техническите въпроси. На 20 април, малко след 18 ч., той изкачва върха сам, без кислороден апарат. Избира най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още „Жестокият път“заради трудната му проходимост. Остава на върха 33 минути, оставяйки камерата си там. Успява да постави рекорд за този маршрут, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни. Слиза по тъмно, следвайки собствените си следи – нещо, което никой до този момент не е правил. Извива се буря, температурите падат. Налага се да бивакува на открито. Остава в „Зоната на смъртта“ два дни.

Така Христо Проданов става 155-ят алпинист, изкачил Еверест,първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.

Загива при спускането от Еверест на 22 април 1984 г., като тялото му не е открито. Съдейки по последните му думи по радиостанцията, се предполага, че то се намира над Голямата сива кула (8700 м). Посмъртно е награден с орден "Герой на Народна Република България".